Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Помните ли баритона Цветан Каролев?

Навършиха се 130 години от рождението на един от създателите на българския оперен театър и дългогодишен солист на Оперната дружба, по-късно на Софийската опера - баритона Цветан Каролев. Уви, днес неговото име е напълно непознато, останал е само един, при това много стар запис на негово изпълнение, който дава съвсем бегла представа за неговото изкуство. А Каролев е имал уникален глас - драматичен баритон, какъвто рядко се среща, впечатляващ като обем, мощност, тембър...

За качествата на гласа на Цветан Каролев неговият учител Иван Вулпе пише: "Гласът му бе обширен по диапазон, широк, мощен и железен по звучност, тембрист, издръжлив и устойчив във всички регистри... Той започна с незначителни роли. Скоро обаче неговото постоянство и трудолюбие го издигнаха в редиците на първите... Ако тогава условията не бяха толкова трудни, ако имаше възможност той да получи по-обширни музикални познания и обща музикална и сценична култура, той би станал европейска известност от голям мащаб.“

Цветан Каролев е роден на 19 октомври 1890 г. в Пловдив - най-малкото от деветте деца в семейството. Завършва средното си образование в София и пее в хора на катедралата "Света Неделя" и в хор „Родна песен“. Учи вокална постановка при Иван Вулпе. Приемат го за хорист в Оперната дружба. На 25 ноември 1910 г. дебютира с ролята на Разбойника в операта „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов. Присъствието му на сцената е впечатляващо и той поема баритоновия репертоар на театъра. За да се усъвършенства, две години учи при Франц Щайнер във Виена и още две в Берлин - при Шварц. След завръшането си през 1919 г. близо двайсет години той е несменяемият водещ баритон на Софийската опера, в репертоара му са 45 роли, като 14 от тях изпълнява за първи път на наша сцена - Риголето, Скарпия, Яго, Холандеца, Княз Игор, Мизгир, Грязной, Томски и др. Участва и във всички български опери, които се поставят в този период. През 30-те години на отминалия век гостува с голям успех в оперните театри на Виена, Будапеща, Загреб, с ролите на Риголето, Граф ди Луна и Холандеца. След оттеглянето си от сцената през 1938 г. още 13 години работи като инспектор в операта. Умира на 19 февруари 1960 г.

В спомени за певеца неговите колеги Попиванов и Дончев отбелязват: "Не се помни в операта някога Каролев да е преуморил гласа си от много пеене, а имаше по 5-6 спектакъла седмично, нито пък да е пресипнал от простуда или общо телесно неразположение. Без да го щади много, гласът му притежаваше рядка издръжливост. При изучаването на нова опера Каролев не само пръв научаваше ролята, но успяваше да запомни ролите на партньорите си, преди последните да ги научат, и то само от слушане на репертициите. Също така успяваше да запомни съвсем точно и партиите на оркестъра.“

Чуйте в звуковия файл откъс от единствения запис, останал в Златния фонд на БНР от баритона Цветан Каролев - песента на Добри Христов "Не плачи, малка моме, не тъжи".


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Най-четени