Проф. Йорам Алкалай е един от малкото енциклопедисти в Израел. Бакалавър по археология, магистър по геология. За докторската си дисертация получава една от най-високите международни награди по геология. Оглавява водеща компютърна фирма и става професор по дигитална педагогика. Канен е в университети в чужбина като тези в Холандия и в САЩ. Носител е и на най-голямата литературна награда на Израел за единия от двата си романа. Днес пише и сага за живота на семейство си в България и в Израел. Създател е на един от първите изследователски центрове в света по обучаващи технологии.
По думите на проф. Алкалай драматичните промени в образованието не започват с дистанционното обучение, то е само елемент от тях.
„Трудно е и за преподавателя, и за ученика. Докато учителят постави илюстративен материал в лекцията си, губи от погледа си учениците и междуличностното взаимодействие. Получава се напрежение, особено ако учениците са малки. Трудно им е да седят на едно място. Един по един престават да слушат. В клас има техники да се привлече вниманието им, но при дистанционно обучение още няма опит. Сегашният начин на обучение е голяма крачка напред на технологиите и голяма крачка назад на педагогиката. За да имаме напредък трябва да синхронизираме хода им. Много ни е трудно да намерим добри педагози, достатъчно напреднали в технологиите или добри технолози, които са наясно с педагогиката“.
В предаването „Нещо повече“ той подчерта, че в училище се получават не само знания, но и навици в общуването, движението, спорта, творчеството.
„Не ми се вярва образованието, в този си вид да продължи 30 години, например. Със сигурност този начин на обучение ще измени начина и на работа на хората, благодарение на новите навици за дигитално общуване. Все още учениците се чувстват като в дългосрочна ваканция и се стремят поне да не забравят наученото. Това не може да е безкрайно. Търсят се начини как ученици и учители отново да са сравнително близко един до друг, може би с нов вид маски или дезинфекционни средства. Когато през Средновековието се появява чума, за 3 година загиват една трета от европейците. Но като за уравновесяване, следва епохата на големите научни открития и върхове в културата. Досега класическото образование е създавало навици у ученика да бъде обучаван, а сега трябва да се научи да учи. Това е идеалният вариант, но не мисля, че учител или преподавател би им дал такава свобода. Те рядко учат сами, а в малки групи. Наясно сме какви са недостатъците на системата на образованието, но ние си даваме сметка за предимствата на този начин на преподаване. Необходимо е време“.
Проф. Йорам Алкалай е категоричен, че в близките години човечеството ще се научи да живее и с коронавируса и с дистанционното обучение и работа от вкъщи.
„Сега е много важно преподавателите и чиновниците много бързо да свикнат с дигитализацията с всичките ѝ възможности. Иначе може да се случи както при нас, когато работех в института по геология. Пристигна от Русия световно известен учен по проблемите на въглищата. Но при нас това не е актуално. Предложихме му да се преквалифицира в областта на фосфатите. Не го направи и се пенсионира като пазач. Много е важна широката фундаментална подготовка, която би направила специалистите по-адаптивни“.
Проф. Алкалай посочи и уроците, които и сега, по-времето на Covid-19, се възприемат на живо:
„В училищата се учи на малки групи и се спазва социалната дистанция. Лекарите се опитват да лекуват вируса, а хората по площадите се опитват да излекуват деформациите в политиката, докато управленците ръководят държавите, водени от корист и не се интересуват от обществото. Това е основният урок „на живо“, поне при на с Израел. Учениците и студентите го получават и по време на пандемията“.
Интервюто с проф. Йорам Алкалай можете да чуете в звуковия файл.