Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Давидково от миналото до днес

2
с. Давидково
Снимка: Божидар Чолаков, БНР Кърджали

Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до  1120 м.н.в.

В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.

„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,

Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.

„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.  

В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.

„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.

Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково. 

„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.

Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.

„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.

Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.

Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.

Чуйте повече в прикачение звуков файл. 


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия