По европейските програми за обмен на практики или участие в международни младежки програми българските студенти не са сред най-активните. Причина затова не е само тяхната заетост, но и липсата на достатъчно информация, както и тромавата и невинаги ясна процедура, установи проверка на Радио София.
„Два пъти годишно провеждаме срещи в университетите, с които си сътрудничим - над 15 ВУЗ-а в България. Там даваме пълна информация какво е нужно за включване в такава международна програма“, обясни пред Радио София Златина Тодорова, председател на асоциацията на студентите, участвали в дейностите за мобилност по „Еразъм+“.
По думите й служителите в съответните отдели към висшите училища са добре подготвени, информират се своеверменно за приоритетите на програмата и могат да дават най-правилните съвети на младите кандидати.
Въпреки това, не са много българите, които участват. Притесненията на повече хора и потенциални участници в програмата са от социално-икономически характер, от документацията (правят се стъпки за улеснения), както и от непризнаването у нас на изпитите, които се полагат в чужбина.
В Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ няколко пъти годишно обявяват конкурси за „Еразъм+“. Поддържат и актуализират подсайт за програмата към уеб стрницата на висшето училище, съобщи Татяна Цанева, отговорник Международно сътрудничество на СУ. Информацията се разпространява и през фейсбук, до различните факултети, до студентските съвети и кариерните центрове, до коордитаторите превподаватели. Кандидатстват около 300 студенти годишно.
В Техническия университет са предвидени около 1700 студентски практики, но този брой се отнася до края на 2023 г. От тях в момента ефективно са сключени около 400 договора, съобщи доц. Георги Ангелов от Отдела за международно сътрудничество към ТУ в София. Над 150 студенти вече са приключили практиката си. Каналите, които се използват, за да се информират учащите за тези програми, са сайта на университета, социалните медии, както и преките разговори с наставниците.
Опита си пред Радио София сподели и Кристина Димова, студентка от ФЖМК, участвала в няколко програми на ЕС. Тя потвърди, че документите за кандидатстването са много, а не е открила институция в България, която да окаже пълна подкрепа и обяснение за нелеката процедура. Дори за научаването на такива програми заслугата е на нейното активно търсене и... случайността.
