Открих село Смоличано благодарение на църквата „Св. Анна“ – спомня си Елена Начева. С неин приятел – иконописец, трябвало да реставрират църквата и така попада на това прекрасно място. „Харесва ми, защото от тук не минава автомобилно шосе за другаде. Ако ще е живот на село – нека да е на село, където чуваш птичките, общуваш с природата. Това село като че ме прегърна, когато дойдох за първи път. Казах – повече няма да търсим, това е мястото!“.
Елена е от Кюстендил, прекарала е години в Италия, Швейцария и САЩ, но решава да се върне и реализира стара своя мечта, а именно работа в полза на децата, които да подготви за живота в бъдеще. Затова в живописното Смоличано организира детски лагер с красноречивото име „Живей с любов“.
Избраното село е в община Невестино, недалеч от границата ни със Северна Македония. Преди години в него е имало 900 жители, и деца за две училища. Днес жителите са само 8, а старата училищна сграда сега е приютила и кметството. Сякаш на пук на обстоятелствата наскоро там е учредено ново читалище - „Пробуждане 2020“.
Отново по идея на Елена Начева:
„Трябва всички да се пробудим, 2020 е годината на промените, най-накрая идва времето на духовното. Материалното вече няма да бъде водещо. Трябва да научим децата да четат книги, написани на хартия. Забелязвам, че те са толкова зависими от технологиите, че дори адреса на дома не си знаят. Родителите им ги водят и връщат с кола навсякъде. Оправданието е, че времето, в което живеем е по-друго, но всъщност ние го правим да е такова – пълно с напрежение и без здравословни занимания за децата.”
Десетки деца посещават летния лагер „Живей с любов“. Той се помещава в няколко стари кирпичени къщи в Смоличано, но направени така, че да радват с уюта и артистичния си интериор. „При работата с децата, която е отпреди две години, подбирам само педагози, които са отдадени на професията“ - казва Елена Начева в интервю запрограма „Христо Ботев“ на БНР:
„Родителите ми казват, че когато децата се приберат вкъщи, те са променени – по-пораснали и вече с изградени хигиенни навици да си почистват стаите и оправят леглата. Но добрия пример е заразителен. Първо, налагаме строга дисциплина и подписваме декларации с децата за това, което ги очаква тук. Отначало се шокират, че трябва да се откажат от телефоните. Невероятна е промяната, забелязва се дори по движението на телата им, когато няма телефони. Първо ги водим да ги изкъпем във водопада, за да изчистим градските енергии и всичко, което носим. Искаме да оставим драмите, егото, глезотиите „на закачалката“. Даже тази година ще направя такава закачалка и ще напиша всички неща, които трябва да се оставят там. Природата оказва много хубаво влияние върху всички. Аз съм оптимист и виждам, че все повече млади хора започват да търсят алтернатива и да се връщат на село. Интуицията им подсказва, че ще оцелеят хората, които сами си произвеждат храна, това не е само у нас, осъзнава се в глобален аспект. Това се опитваме всеки ден да обясним и на децата“.
Редактор: Гергана Манчева
Снимки: Таня Любенова, Facebook /Живей с любов
