Eмисия новини
от 12.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Бизнесът във Велико Търново определи 2020-а като най-тежката от последните 30 години

Самоводската чаршия във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

Бизнесът във Велико Търново определя изтичащата година като най-тежката в последните три десетилетия. Строителството, леката промишленост и ресторантьорството не се надяват да реализират печалба за 2020 година. Бизнесът иска работа и разбиране от държавата, за да си плаща данъците, от които правителството да реализира увеличените си разходи в социалната сфера за догодина. 

Туризмът е основният бизнес във Велико Търново като осигурява близо 70% от брутния вътрешен продукт на местната икономика. След колапса през пролетта, през лятото и в началото на есента все пак се реализира някакъв сезон и хотелите отчетоха близо 50 % заетост на легловата база. Положението при ресторантьорите е по-тежко, коментира Петър Стефанов, председател на областната структура на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация във Велико Търново: 

„Как ще завърши годината все още не мога да дам никакви прогнози, защото твърде вероятно е заведенията отново да бъдат затворени. Ако излезем на нула, ще бъде добре, ако има малко печалба, ще бъде още по-добре“. 

Строителството беше другият засегнат бранш от икономиката на Велико Търново. Стоян Стоянов е в бизнеса от 29 години, работодател е на 120 души в строителната си фирма. Казва, че липсата на прогнозируемост в бизнеса е най-тежкото: 

„Досега устоявахме на "n" брой кризи, които настъпиха. Тази засега е най-лошата. Тенденцията не е добра и не знаем от тук насетне какво ще стане“. 

Кризисна е и годината за шивашката промишленост. Модната индустрия се наложи да се преориентира от костюми и рокли към маски, коментира модният дизайнер Атанас Парушев: 

„Частична компенсация се получи от личните предпазни средства, различни видове манти, различни видове маски, но това не може да компенсира“. 

Великотърновският бизнес е на разнопосочни мнения за мерките, които държавата предприе за подкрепа на малките и средните фирми и среща затруднения при плащането на данъците към хазната:  

„60 на 40 мярката не съм я ползвал, подадохме документи за подпомагане на фирми, които са засегнати от коронавируса. Тям трябваше да отговаряме на три показателя за намален обем и други. Подали сме документи, но кога ще бъдат класирани, кога ще бъде финализирано, не зная“, посочи строителят Стоян Стоянов. 

„Не съм се възползвал, защото смятам, че процедурата е много тромава. Искат се много документи, искат се много условия, на които да отговаряме, част от които не отговаряме. Практически моята фирма е в невъзможност да получи помощ“, заяви модният дизайнер Атанас Парушев. 

Атанас Парушев

„Вкарахме едни пари в държавата, които ги дължахме за предходната година – данък печала и данък дивидент. Ние тези пари ги плащахме до септември. Обикновено се разплащаме до април. ДДС държавата го намали и това беше много позитивна крачка за облекчаване на положението на нашия бранш. Кой знае какви пари до края на годината няма и да вкараме. Нямам представа държавата как ще си формира бюджета за догодина“, коментира ресторантьорът Петър Стефанов. 

Бизнесът масово се наложи да се преструктурира, но и след това получените постъпления се оказаха недостатъчни за покриване на преките разходи, свързани с кредити, данъци към държавата и към общината. Трябва да се направи среден анализ от март до края на годината, за да има точна икономическа преценка, коментира финансовият консултант и финансов директор на великотърновска компания за производство на дезинфектанти Мариян Арабаджиев: 

„Мерките, които в момента текат от правителството и от ЕС за подпомагане и субсидиране са в някаква степен забавени от гледна точка на документооборота, който се изисква от работодателя, а не директно субсидиранес по-малък документооборот и съответно съкращаване на срока за устояване. На тази база работодателят влиза в следващото тримесечие и реално той в шестмесечен план не може да направи пряка сметка за разходите и приходите, които той е реализирал“. 

Държавната светлина в тунела за строителния бранш е възобновяването на програмата за саниране на старите блокове, посочи Стоян Стоянов: 

„Промишлените обекти ги няма. Жилищното строителство вървеше добре, коронакризата го блокира, сега хората се успокоиха и пак възстанови своя темп. Обществените поръчки много силно намаляха. Строителните фирми няма от къде да получат работа, освен държавата, ако не ни помогне по някакъв начин с такива програми“. 

За да излязат сметките на бизнеса и на държавата и да има пари в държавния портфейл за социална политика, трябва повече доверие в бизнеса, коментира дизайнерът Атанас Парушев: 

„По-облекчен режим на финансиране и подпомагане, при който трябва да има по-голямо взаимно доверие и прозрачност. В действителност парите, които държавата отпуска, много лесно може да си ги прибере. Всеки си прави сметка от неговата страна. Ако аз съм държавен служител и съм прегладел всичко, всичко е перфектно, подредено като шахматна дъска на незапочнат шах, а от моя гледан точка – до сега не съм ползвал нито една програма, не че не искам, не отговарям на условията, за да ги ползвам“. 

Нужна е държавна помощ за изсветляване на бизнеса и така бюджетът и на двете страни ще бъде коректен, заяви финансовият консултант Мариян Арабаджиев: 

„Държавата да даде свобода на бизнеса да изкара така наречения черен оборот, да изкара определен процент от него на светло, за да може бизнесът да продължи да работи. Ако бизнесът правилно и коректно подаде информацията, държавата ще успее да реализира социалната си политика. Изгодата на бизнеса е, че ще генерира по-големи обеми като продажби и ще има възможността да получи по-големи приходи, ако има мерки, които отговарят на техните нужди и изисквания. При мерките трябва да няма двоен стандарт“. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. 



Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от