Апаратчик, представящ се за прагматичен човек от народа, танзанийският президент Джон Магуфули, избран през 2015 г., има , от една страна, репутацията на неуморен борец с корупцията, а от друга - на авторитарен лидер, смазващ несъгласните с него и задушаващ демокрацията, пише "Франс прес" за предстоящите президентски избори в африканската страна.
Роден преди 60 години в северозападната част на Танзания, на бреговете на езерото Виктория, той израства в скромен дом със сламен покрив, пасе добитък и продава мляко и риба, за да помогне на семейството си.
"Зная какво е да си беден",
често подчертава този ревностен католик, женен и баща на пет деца, който носи очила с тънки метални рамки и малка брадичка.
Кариерата на този доктор по химия, учил в университет във Великобритания и Дар ес Салам, е основно политическа.
Член на "Чама Ча Мапиндузи", бившата единствена партия в страната, която е на власт от получаването от Танзания на независимостта през 1961 г., той работи без прекъсване 20 години като министър, до избирането му за президент, длъжности, на които си спечелва прякора "Булдозера" ("тингатинга" на кисуахили).
През 2015 г. неговата президентска програма за безмилостна
борба с корупцията
му спечелва гласовете на населението, уморено от злоупотребите, белязали мандата на предшественика му.
Избран за президент, той бързо взе много популярни решения: забрана на официални пътувания на служители в първа класа, драстично орязване на командировъчните на правителствените делегации, пътуващи в чужбина.
Той даде освен това средства, предвидени за скъпи тържества по случай деня на независимостта, за кампания за почистване. И в "Туитър" се появи хаштагът "Какво прави Магуфули?", под който излизаха хумористични послания за намиране на нови начини за пестене на пари.
Той уволнява без предупреждение служители, заподозрени в корупция или неефективност, и официални лица, ако при изненадващи си посещения в администрацията установи неизпълнение на задълженията или закъснение.
Но директният му и често рязък стил, склонността му да пренебрегва процедурите и да действа както му хрумне бързо породи безпокойство от възможен авторитарен уклон в една от най-стабилните страни в Източна Африка.
Забраната за политически събирания по време на предизборната кампания,
репресивните закони срещу пресата, арестите на журналисти и опозиционери
белязаха началото на неговия мандат.
Като булдозер "той смазва всичко на пътя си: законите, правата на човека, всичко", обяснява танзанийският политически анализатор Аиканде Куаю.
Магуфули настоя за отстраняване от училище на майки тийнейджърки, а защитниците на човешките права осъдиха безпрецедентните репресии срещу ЛГБТ общността по време на мандата му.
За Магуфули "целта оправдава средствата", смята Рингисай Чикохомеро, изследовател в Института за изследване на сигурността (ISS) в Претория. "За Магуфули държавата и президентът имат последната дума и той се отнася към гражданите като към деца".
Реакцията му на кризата с Covid-19
ясно показа какъв е неговият стил на управление, отбелязват повечето наблюдатели.
Повече с молитви, отколкото с носене на маска - така президентът Магуфули смята, че ще спаси страната от епидемията. "Затова не всички носим маски тук ( . . . ), защото тук няма Covid-19", каза той през юли.
Трудно е за вярване, но от април той престана да публикува данни за инфекцията. Страната е регистрирала досега 509 случая на Covid-19 и 16 починали от заразата.
През юли и без това строгите закони за публикациите в интернет бяха допълнително втвърдени със забраната за публикуване без разрешение на съдържание, засягащо "смъртоносни и заразни болести".
Привържениците на Магуфули изтъкват неговата решителна борба с корупцията и предоговарянето на договори с чужди компании за развитие на изостаналите части на страната.
"Това е ръководителят, от който ще имаме нужда за обуздаване на корупцията", заявява 32-годишната реставраторка Аниес Томас и добави: "Той наложи дисциплина сред държавните служители".
Магуфули се хвали, че е разширил безплатното образование, подобрил е електрификацията в селските райони и е предприел изграждане на ключова отсечка от железопътна линия, както и важна водноелектрическа централа.
Но агресивната фискална политика, окуражена от президента, подкопа частния сектор и влоши бизнес средата.
През 2018 г., година на силно напрежение в страната, Евангелистката лутеранска църква и Католическата църква поотделно осъдиха "страха", който се породи сред населението, разтревожено "за мира и единството" на страната.
