„Такива тухли, които се наричат подвъзглавие, се поставят под главата на починали висши църковни дейци, принадлежащи към черното духовенство, към висшия църковен клир“.
Проучванията продължават, но това може и да е гробът на някой от българските патриарси сред средата на 13-и век, коментира проф. Вачев.
Под основите на средновековния манастир археолозите разкриха и останките на ранновизантийска базилика от 6-7-и век. Проучени са три гроба, като единият от тях е на знатна дама. Там е намерен златотъкан текстил:
„Нишките, които открихме, са от чисто 24-каратово злато. Те са с дебелина 1/12 от милиметъра“.
Ранновизантийският некропол във Френхисар под Царевец коренно променя представите за Търновград от тази епоха и с още други ценни находки се доказва, че той е бил голям икономически и църковен център до 7 век, когато започват славянските нашествия, поясни проф. Хитко Вачев.
Тазгодишните археологически проучвания показват, че в района на хълма Царевец е имало активен живот от 4-и век преди Христа до 17-и век. Археологът Илиян Петракиев е разкрил керамична урна на 24 века с кремирани кости, които след антропологичен анализ показват, че са на мъж и жена.