За първи път книгата на францисканския монах Блазиус Клайнер, посветена на българската история, излиза в България през 1977 г. Ръкописът на монаха дълго време тъне в забрава, в архива на францисканците, в Будапеща.
Той е открит и преведен на български от Карол Телбизов, под редакцията на акад. Иван Дуйчев.
Счита се,че монахът е потомък на сакси (немскоезичното население на Трансилвания) и се е подвизавал в манастира в град Алвинц (днес Винцул де Жос, Румъния).
Неговото произведение"История на България" обхваща периода от началото на българската държавност до превземането на Константинопол от османците през 1453 г.
В разказа си авторът се уповава на широк набор от извори, достъпни по негово време, които разглежда критично и задълбочено.
Малцина знаят,че съчинението, описващо миналото ни, е съставено година преди появата на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, позната на всеки българин.
