От вглеждането в трупа на убитите животни, първите жертвоприношения и балсамирането на трупове в древни времена до днешните дисекции и доброволното даряване на човешкото тяло с научна цел, анатомията е изминала труден път, осмислян от много жертвоготовни хора, превърнали в своя кауза изучаването на човешката анатомия. Сред тях са не само забележителни учени, с които свързваме създаването на тази наука, без която въобще не бихме могли да си представим съвременната медицина, но и гении на четката и перото като Леонардо да Винчи и Франсоа Рабле. Както и мнозина други – незаслужено забравени в полумрака на историята, останала доста дълго „страстно влюбена“ в клишето „Гален-Авицена-Везалий“.
Каква цена се е налагало да плащат за своята изследователска дързост тези хора? С какви славни и сенчести страни е белязана въпросната история? Как са изглеждали първите анатомични театри и анатомични музеи и пред какви предизвикателства е изправена съвременната макроскопска и клинична анатомия не само като наука, но и като учебен предмет?
От разговора с хирурга, д-р Драгомир Дарданов, един от авторите на книгата „Анатомията и анатомите през вековете“ (заедно с колежката си д-р Нана Нарлиева), узнаваме отговорите.