Повечето от съдиите в трибунала са назначени от управляващата консервативна партия „Право и справедливост“, а конкретното решение отговаря на пряко искане на влиятелната католическа църква.
„Право и справедливост“ и самата църква се оказаха основни мишени на протестите. Стигна се и до сблъсъци с националисти, излезли да бранят католическата вяра. Очаквано, правителството разкритикува демонстрациите и заради епидемичната ситуация, която се влоши както навсякъде в Европа.
Вчера президентът Анджей Дуда и премиерът Матеуш Моравиецки се опитаха да тушират напрежението с планове да позволят аборти поне при случаи на предизвестено раждане на мъртво дете. Това не помогна и десетки хиляди изпълниха улиците в центъра на Варшава за най-голямата демонстрация до момента.
Протестите заради абортите в Полша провокират въпроса доколко всъщност е консервативна една от страните бастиони на десните популисти. Показват и промяната в образа на католическата църква - някогашният символ на демокрацията, заменила тоталитаризма.
„Лозунгът е много прост и тежък. Не е „Спрете“ или „Недоволни сме“, а е нецензурно. Полякините са силни, много възпитани, не употребяват такъв език. Те не искат да са мили вече“. Това каза за „Хоризонт“ активистката Паулина Млънарска.
Това не са мирни демонстрации. През седмицата протестиращите спонтанно затваряха пътища и не се съобразяваха със здравните или с други притеснения на управляващите.
Обстановката описва Катажина Венжик, журналистка в изданието „Газета Виборча“.
„Това, което изненада правителството, е, че протестът е доста анархистки. Във Варшава, например, имаме спонтанни демонстрации на различни места в града, които полицията не може да контролира. Лидерите им са жените с микрофон, които задават някаква посока, но като цяло градът се обикаля произволно. Другото е, че протестите не са само в либералните по-големи градове, Варшава, Краков, Познан. Има акции в наистина малки градове, в най-католическите части от страната. Някой там пуска събитие във фейсбук и очаква 15 души, а идват 1000. Всичко започва да се усеща като революция“.
Революция с широка социална основа, която пряко атакува катедралите - с графити, с прекъсване на литургии - нещо непознато в силно религиозната Полша. Това доведе и до сблъсъците. Националистически групи влязоха в ролята на защитници на храмовете. А фактическият лидер на Полша Ярослав Качински ги подкрепи:
„Трябва да защитим най-вече полските църкви, трябва да ги защитим на всяка цена. Призовавам всички членове на „Право и справедливост“ и всички, които ни подкрепят, да участват в защитата на църквата, в защитата на това, което неслучайно бива атакувано днес“.
С изричането на тези думи, седнал пред знамето, полският лидер напомни на мнозина за Войчех Ярузелски - комунистическият диктатор, срещу когото и самият Качински се бореше. В подобна телевизионна обстановка преди близо 40 години Ярузелски обяви въвеждането на военно положение заради протестите на профсъюза „Солидарност“. Мрачният полски социализъм е рожденото място на съвременните политико-религиозни феномени в страната, само един от които е противоречието около абортите.
Катажина Венжик:
„През социализма, особено в епохата на Сталин, следвоенните години, е била нужна работна ръка, а официалната идеология поначало е проповядвала полово равенство. Така че жените в социалистическите страни получават работнически права преди връстничките им в САЩ или Франция. Работят на мъжки позиции, дори в мините. Осигурени са им детски градини и надбавки, така че да могат да работят и да имат деца едновременно. Правят и аборти. Закон от 1956 година позволява аборт поради социални причини - на практика можеш да отидеш при доктор, да го поискаш и ще го извършат. Това е било нормално, предвид дефицитите на социализма, включително на контрацептиви. Абортът не е бил нещо, с което да се гордееш, но е бил нещо нормално“.
Парадоксално, до идването на демокрацията абортът е въпрос на избор, а нещата се променят впоследствие. Причината е католическата църква, за която абортът е убийство.
През 1993 година е приет нов закон, който ограничава абортите до три случая - изнасилване или инцест, пряка опасност за живота на майката, увреден плод. Практически става въпрос за забрана. В момента в Полша има около 1000 законни аборта годишно - невъзможно число за 38-милионна европейска нация. Нещо повече - много лекари се възползват от законното си право да откажат аборт, дори в изброените случаи, заради собствените си религиозни разбирания.
Ако иска аборт, една полска жена има избор, свързан винаги и с пари - да плати на лекар, съгласен да го изпълни нелегално, или да отиде в друга държава.
Стигаме обаче до миналата седмица, в която Конституционния съд забрани и причината за 98 процента от легалните аборти в страната - увредения плод. В момента жените не могат законно да прекратят бременността си дори да е ясно, че детето им ще се роди мъртво или ще има тежки отклонения. Преди няколко години подобни законодателни планове предизвикаха т.нар. „Черен марш“ на полските жени. Сега нещата се случиха през контролирания от управляващите трибунал.
Българо-полската архитектка Янина Яблецка обяснява ситуацията така:
„Няма нужда да прокарват нов закон, просто от днес за утре се оказва, че сегашният закон вече не важи и че част от абортите са забранени. Полската църква много силно водеше агитации да се гласува за тези, а не за онези. Ясно и открито полската църква казваше какво очаква в замяна. Едно от нещата – пълна забрана на аборта“.
Какво е посланието към жените според Паулина Млънарска.
„Католическата църква в Полша е различна от тези в другите страни. Тя е много крайнодясна. Всичко се отнася до правото на жената да решава и посланието е – нямаш да решаваш, а ще се подчиняваш“.
Така се стигна и до протестите, определяни като безпрецедентни. Именно защото недоволни от решението се оказаха и хората в провинцията, смятани за твърдия електорат на управляващите. Видима е и друга тенденция. Социологът Ян Сова:
„На мен и партньорката ми ни се случи следното. Аз съм в средата на 40-те, тя е в късните 30. В една от протестните вечери останахме след полунощ и се оказахме най-възрастните наоколо. Това е нещо ново. Виждаме обикновени тийнейджърки на 15-16 години, които видимо са от по-бедни семейства и не са отишли на протест заради хипстърия“.
Ако през 80-те младото поколение свързва понятията демокрация и свобода с католическата църква, сегашните млади са различни и според Каролина Сковрон от организацията „Акция Демокрация“:
„Те не са толкова отдадени на църквата, като по-старите поколения, държат на правото си на избор и не са толкова религиозни“.
Това показва и че след известно време Полша може да не е тази традиционалистка страна, в която църквата пише закони. През последните две години „Право и справедливост“ спечелиха Анджей Дуда, но дори в момента ситуацията изглежда различна. Ян Сова:
„Само 14 процента от анкетираните в рамките на проучване тази седмица подкрепят решението на Конституционния съд. Огромно мнозинство от хората са против, без това да означава, че много хора са за свободен достъп до аборт или че 85 процента от обществото са феминисти. Има хора, които подкрепят статуквото преди това решение, други са по-либерални, нюансирано е. Но ситуацията е по-различна от недоволството по съдебните въпроси, дискриминацията спрямо ЛГБТ-хората. Подкрепящите властите сега са много малко“.
Дори да не са, създалата се ситуация може да е фатална за самото управление, което през последната година е клатено и от споровете между партията на Качински и коалиционните ѝ партньори.
„Правителството се бори за самото си оцеляване. Ако този казус провокира нов разрив в коалицията, нови избори са съвсем възможни. Друго изследване показва, че са загубили между 10 и 15 процента от подкрепата и вече са само 2 процента над „Гражданска платформа“. В тази ситуация Право и справедливост няма да могат да съставят коалиция“.
Така стигаме до въпроса какво е мотивирало Ярослав Качински за решение, което изглежда най-малкото рисково. Според Ян Сова лидерът на „Право и справедливост“ не е очаквал такава реакция по време на безпрецедентна пандемия:
„Може би Качински си е мислел, че това решение може да мине, защото в момента е по-трудно да се протестира. Но хората са уморени, ядосани и депресирани и ситуацията е взривоопасна. Напомня на протестите в Съединените щати през пролетта, провокирани от смъртта на Джордж Флойд. Не мисля, че е случайно съвпадението с пандемията - протестите донякъде стават клапа за отпускане на напрежението, натрупано и заради извънредната ситуация“.
Въпреки реакцията Качински защити решението в специалната си реч. Неговите президент и премиер, Анджей Дуда и Матеуш Моравиецки, обаче разкриха реалната нова тактика на управляващите в петък - спорното решение да се ограничи само до случаите, в които е ясно, че бебето ще се роди мъртво. Не изглежда обаче, че този компромис ще успокои протестите.
Каролина Сковрон от „Акция Демокрация“ обаче отправя предупреждение:
„Това, което се случва е голяма възможност. И тя има две посоки - това вече се превърна в антиправителствен протест, който може да стане много насилствен. Другата е, че това е възможна културна революция, която да постави въпроса за основните човешки права, мейнстрийм мисленето да стане по-прогресивно. Това обаче е несигурно. През първите дни това беше протест за репродуктивни права, сега вече е антиправителствен. И се притесняваме, че много от протестиращите реално не са интересуват от либерализирането на репродуктивните права.
Проблемът не е само в това правителство, то е най-лошото, но и предишните бяха до голяма степен противници на женските права и правата на малцинствата. Това е репресивна система, изградена от политическата власт, църквата и патриархалната култура като цяло. Надяваме се сегашната улична енергия да доведе до културна промяна в тази посока“.
Предстои да разберем дали ставаме свидетели на истинска културна революция в един от бастионите на европейския консерватизъм. Според социолога Ян Сова при парламентарни избори сега или след 3 години гласовете за „Право и справедливост“ няма да отидат при либерали, а при по-прогресивни католици, като партията на изгрелия на политическия небосклон телевизионен водещ Шимон Холовня. Непосредствената ситуация, комбинация от социално недоволство и смъртоносна пандемия, обаче е непредвидима:
„Но всичко може да стане. Дори и този уикенд може да се въведе извънредно положение, събиранията да бъдат забранени, армия да излезе на улицата, да стане като при Лукашенко и това да доведе до отговор от Европейския съюз. Ситуацията е непредвидима. Със сигурност обаче това ще е най-трудната зима от 1981-ва - зимата на военното положение“.
