През последните няколко десетилетия не само бяха приемани такива хора и семействата им, ами се правеше всичко възможно пришълците да живеят в новия си дом така, както са живели племената им през средните векове, а не така, както живеят гражданите на едно цивилизованото общество. Ето така в държави като Франция и Германия се образуваха истински гета, в които се живее не според законите, а според извратените правила на някакво домодерно общество. Според тези правила е напълно нормално да осакатиш или даже да убиеш дъщеря си или сестра си само защото се е усмихнала на непознат. Някой ще каже, че това са ужасяващи изключения.
В такъв случай трябва да кажем, че ужасяващо изключение е и обезглавяването на учителя Самюел Пати. И убийството на богомолците в Ница. И всички онези намушквания, които зачестиха през последните години.
Не стават ли твърде много изключенията? И не се ли превръщат в правило?
Крайно време е да признаем, че вината за ужасяващите терористични актове е не само на техните преки извършители и вдъхновители. Отговорност носят и ръководителите на западните държави, които в продължение на десетки години позволяваха на големи групи от хора да се държат така, все едно живеят според правилата на шериата, а не според нормалните закони. И още нещо.
Всеки, който през десетилетията сочеше опасността от подобна „толерантност“, биваше заклеймяван като „фашист“, „националист“ и изобщо като много лош човек. Внушаваха ни, че трябва да уважаваме „различността“. В крайностите си малоумната либерална пропаганда стигаше до там да твърди, че колкото някой е по-различен, толкова е по-ценен. Съответно в никакъв случай не биваше да пречим на различността. В каквото и да се изразява тя. Дори и в рязането на глави.
Точно преди десет години излезе книгата „Германия се самоунищожава“. Нейният автор Тило Сарацин, изтъкнат учен и политик, с факти доказваше, че заради ниската раждаемост и наплива на мюсюлмански имигранти, които не желаят да се интегрират, страната му е изправена пред демографска катастрофа. Читателите харесаха книгата. От нея се продадоха милион и половина копия. Либералният истаблишмент обаче никак не я хареса. Както левите, така и десните елити обвиниха Сарацин в „ислямофобия“ и в друг, изключително тежък грях според мултикултуралистите, „нетолерантност“. А Тило Сарацин, дългогодишен социалдемократ между другото, просто беше решил да не се съобразява повече с догмите на политическата коректност. Беше решил да говори истината. Да каже и да докаже, че ако Германия, респективно и целият Запад, не променят сбърканата си политика на защита на мултикултурализма, ги очаква гибел.
Ето го и най-важният въпрос.
Способна ли е Европа и изобщо цивилизованият свят да се противопоставят на фанатиците и терористите? Способни са. Стига да искат, разбира се. И първото, което трябва да направят управляващите в европейските държави, е да приключат с политиката на криворазбрана „толерантност“. Не може да има толерантност към хора и организации, които проповядват насилие. Специалните служби във всяка държава знаят кои имами правят това, в кои медресета и полулегални центрове се насажда омраза. Хора, които се занимават с това, които сеят нетърпимост, нямат място в Европа. Такива лица трябва да бъдат екстрадирани. Отношението към тях трябва да е твърдо и безкомпромисно. Това трябва да бъде направено не само заради сигурността на европейските граждани. Трябва да бъде направено, за да се тегли дебела черта между нормалните мюсюлмани, които са болшинство и трябва да бъдат уважавани, и радикалните ислямисти, към които трябва да се подхожда с цялата строгост на закона. Разбира се, когато законът бъде приложен с цялата му сила, веднага ще последва ужасен рев. Ще се оплакват не само подбудителите на терористичните актове. Ще плачат и либералните им защитници. Ще плачат „полезните идиоти“, онези, които смятат, че различността винаги трябва да бъде уважавана. Онези, които вярват, че най-ефективният начин да се бориш с тероризма е да размахваш плюшени мечета. Онези, които са готови да прегърнат всеки брадат екстремист и никак не се замислят, че главното желания на брадатия е да им пререже гърлата.
Крайно време е Европа да се излекува от глупостта си. Да отвори очи и да види, че срещу себе си има не просто някакви симпатяги, отличаващи се с безобидна „различност“. Срещу себе си Европа има фанатизиран враг, който възползвайки се от нашата толерантност, иска да установи един крайно нетолерантен ред. Плакатчетата тип „Вилкомен“ и балончетата под формата на сърце няма да спрат ислямските терористи. Подбудителите и извършителите на терористичните актове могат да бъдат спрени само от една силна държава. От държава, която е достатъчно умна, за да цени свободата и достатъчно сила, за да я защитава успешно.
