Завръщането вече е факт. И то е породено не само от желанието за завръщане, а и от принудата.
Главен герой в "Нашият ден" е Асоциацията на българските училища в чужбина – обединението на българските училища по света, превърнали в своя кауза съхранението на българския език и българското самосъзнание на децата, родени и живеещи извън България. Асоциацията на българските училища в чужбина е призната за най-добре действащата неправителствена организация в чужбина.
Снежина Мечева, говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина и директор на училище "Иван Станчов" към посолството на България в Лондон, разказва:
"Само преди два дни беше Денят на будителите и ние имаме право да се чувстваме част от този ден и да продължаваме да творим, за да го има този голям празник. Всяка година се събираме в България да отчетем дейността си. От цял свят пристигат училища. Поради ситуацията на пандемия ние не можахме да се приберем на този ден и бяхме като осиротели деца. Годишната конференция, на която се срещат десетки български учители, за да продължи делото за просвещение на българските деца, да подкрепят духа си в тези усилия. Решихме, че можем да направим Конференцията онлайн и това се случи на 25-и и 26-и октомври. Това се случи с помощта на ПУ "Паисий Хилендарски", които ще издадат сборник с тези презентации – научен труд, който ще остане в съкровищницата на българското образование."
Снежина Мечева е учителка, преборила се за това българските училища в чужбина да бъдат признати от МОН. Тя разказа за историята на Асоцацията, създадена преди 13 години – една Асоциация от много герои. "Направихме Асоциацията, за да преобърнем политиката на държавата. Началото беше трудно. Започнахме диалог с държавата и постигнахме много.
Първоначално започна едно съфинансиране на проектен принцип по Програма "Роден език и култура зад граница", но това се оказа малко. И когато Сергей Игнатов беше министър на образованието, той въведе бюджетно съфинансиране на българските училища в чужбина, благодарение на което те започнаха да се разрастват и днес наближават 400.
Ние се борихме не само да бъдем подкрепяни по места в целия свят, борихме се българският език да получи статут и равноправие с езиците на западните страни. Да може българският да се използва като привилегия от нашите деца, когато кандидатстват в колежи и университетети или при наемане на работа."
Боянка Иванова, основател на българското училище "Джон Атанасов" в Чикаго, член на УС на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя сбъдна мечтата си и се е завърнала в България.
"Темата за завръщането е част от мисията и визията на Асоциацията на българските училища в чужбина, защото съхранението на българския език и национални ценности от децата ни зад граница не цели българчетата да останат с родно самосъзнание зад граница във вечно емигрантство, а да ги мотивира и да създаде условия за завръщането им. Идеята ни е езикавата реинтеграция на завръщащите се деца да се превърне в структурирана образователна стратегия. Говорим за диференциране на тази стратегия както по региони, така и по групи.
Завръщането вече е факт. И то е породено не само от желанието за завръщане, а и от принудата. Много наши сънародници загубиха работата си заради критичната обстановка – обществен, политическа, здравна. Това, че Великобритания излиза от ЕС..."
Чуйте повече в звуковия файл.
