Бюджетният дефицит ще може да надвишава 3% от БВП при появата на извънредни обстоятелства. Това реши на първо четене мнозинството в парламента с промени в Закона за публичните финанси.
С приетите поправки, внесени от Министерския съвет, се нарушава фискалното правило, че бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2% от брутния вътрешен продукт на страната.
Исканото изменение ще може да важи при извънредни обстоятелства извън контрола на Министерския съвет, които имат сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление".
Според вносителите разпоредбите са адекватен отговор на предизвикателствата, свързани с овладяването на пандемията от Covid-19, а целта е създаване на по-голяма гъвкавост при фискалните правила.
От правителството уточняват, че не се променят ограниченията за разходваното правило и за дефицита, съответно от 2% и 40% от брутния вътрешен продукт, а само се определят допустимите отклонения при извънредни обстоятелства.
(Чл. 20, ал. 4 от Закона за публичните финанси постановява, че “когато бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е дефицит, то не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт“.
Чл. 12а. на закона гласи, че „максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт“ - бел. ред.)
Левицата обаче оспори предложенията. Депутатът Георги Търновалийски заяви:
"Това, което правите днес с този закон, ще наруши фискалната дисциплина в страната - това, с което дълги години България се хвалеше".
Представители на управляващите не взеха отношение по темата.
Преди месеци ЕК позволи на страните членки да дерогират ограничението за дефицита от брутния вътрешен продукт и временно да имат право да надвишат изискваните нива.
Есенната икономическа прогноза на Еврокомисията за тази година сочи, че само България ще има дефицит от страните членки в ЕС, който няма да надвишава 3 на сто от БВП през 2020 година.
