Капацитетът от енергия от вятъра в морето в ЕС „трябва да се умножи 25 пъти до 2050 г.“, тъй като Европейската комисия търси всички възможни начини за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия, сочи проект на политически документ, цитиран от EURACTIV.
Прогнозираното покачване на този вид добив на електроенергия е подчертано в проект на офшорната стратегия на Европейската комисия за възобновяема енергия, който трябва да бъде представен на 19 ноември.
Днес европейският офшорен капацитет е 23 гигавата (GW). Цитираната стратегия иска ЕС да достигне 60 GW до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.
Северно море, Балтийско, Атлантическо, Средиземно и Черно море имат потенциал за по-голямо разгръщане на вятърни турбини, като Северно море понастоящем заема първо място в света по вятърни турбини.
Стратегията дискретно се прокарва от Германия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и има най-големия дял на пазара, след като започна да засилва своите позиция в сферата с нов план през 2019 г.
Това се случва, когато Комисията се стреми да увеличи целта на ЕС за възобновяеми енергийни източници до 38-40% от енергийното потребление на блока - приблизително два пъти повече от днешния дял - за да изпълни актуализираните цели на блока за климата до 2030 г.
„Комисията изчислява, че инсталирана мощност от 300 GW от морски вятър и около 60 GW от океаните до 2050 г. ще са необходими в интегрираната, по-екологична и неутрална по отношение на климата енергийна система от 2050 г.“, се казва в проектодокумента.
Очаква се това бързо увеличение да струва 789 милиарда евро като същевременно създаде 62 000 работни места в офшорната вятърна индустрия, се добавя в документа, като се казва, че това е „възможно“, но и „много предизвикателно“.
Очаква се финансирането да идва от няколко канала, включително национални планове за възстановяване от пандемия, като публичното финансиране поеме някои от пазарните рискове.
