„И най-добрите помисли на мишките (норките) и хората пораждат често само теглила и горести“, пише американският писател Джон Стайнбек. „Норките” са добавка към цитата, тъй като проблемът с избиването им заради мутация на коронавируса във фермите, където ги отглеждат заради кожите им, много наподобява на онази история, в която стопанинът на къщата в „За мишките и хората” поставил капан за мишки. Когато мишката се оплакала на кокошката, кравата и овцата, те отговорили: „Капанът за мишки е твой проблем, не е наш”. В крайна сметка се оказва, че е техен, когато ги убиват заради жената на стопанина, тъй като я ухапва змия, хванала се в капана за мишки...
Норките, отглеждани във ферми заради кожите им, нямат на кого да се оплачат. Те се раждат, съществуват (не живеят, а съществуват) и биват болезнено убивани, според твърденията на множество природозащитници и учени. Сега се появи „алтернатива” – да бъдат избити заради мутация на Covid-19, пренесена от хората във фермите. Въпросът бе повдигнат първо в Дания, която след това се отказа от тоталното избиване на милиони норки във фермите, но го остави препоръчително. Последваха Съединените щати, Италия, Испания, Швеция и Нидерландия. Съвсем от скоро – и в Гърция, коментира в интервю за „Изотопия” Мария Качамакова, докторант на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. „Със сигурност е жестокост към норките, които по принцип са териториални животни, а във фермите живеят много на гъсто”, обясни Качамакова. По думите й като хищници норките са по-податливи на вируси, които се предават от хората, и следователно обратно ги връщат към тях. Освен това норките са инвазивен вид, който застрашава европейската екосистема, защото във фермите отглеждат американски норки, а те понякога бягат. „Науката със сигурност не подкрепя отглеждането им във ферми”, категорична е Качамакова. Въпреки всичко в дивата природа проблемът не е толкова сериозен, защото дори избягала от ферма норка да ухапе друго животно или да умре и да бъде изядена, със сигурност мащабът на бедствието със заразените животни няма да е толкова голям.
„Мутациите при вирусите се случват постоянно и ние много трудно можем да определим кога една мутация ще се случи и колко опасна ще бъде”, допълни Виолета Желязкова, магистър по „Генетика и геномика” и по „Микология и алгология”, в момента е и докторант на Националния природонаучен музей при БАН. Според Желязкова проблемът е много по-сериозен от избиването на милиони норки, тъй като това е поредното доказателство за вмешателството на човека в природата. „Унищожаването на природата, агресивното навлизане в местообитанията на животните, е фактор, който изключително много увеличава риска от пандемии”, категорична е Желязкова.
Болестите, които се предават от животни на хора и обратно, се наричат „зоонози”. „Covid-19 не е нито първият, нито последният патоген, който се е прехвърлил от животни към хора. Такива са СПИН и чумата”, обясни още Желязкова, която припомни, че всъщност този вид коронавирус идва сред хората от животните, макар и сега да обръщаме внимание на обратния процес – заразяването на норките от хората, които работят във фермите.
В интервю за CNN професорът по молекулярна вирусология Стеос Москос обясни, че заради пренаселеността на датските ферми за норки (интервюто е посветено единствено на казуса в Дания, но отговорът е валиден за всички ферми за норки – бел. ред.) вирусът има благоприятна среда. „Ще избухне пандемия. Когато имаме трансмисия на вируса в животинска популация, ние му даваме достатъчно време да се адаптира, промени и след това да се върне при нас в малко променен вид. Именно затова се нуждаем всяка година от различна противогрипна ваксина. Сезонният грип се прехвърля на птици, прасета и други видове и на следващата година се връща при нас променен. Това се опитваме да избегнем”, категоричен е професор Москос.
Все още няма научни доказателства, че мутацията на Covid-19 сред норките може да застраши изработването на ваксина за хората, подчертават и двете докторантки в БАН. Това е и официалната позиция на Световната здравна организация.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
