Eмисия новини
от 15.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проф. Манфред Фишедик: Зелената сделка е шанс за пострадалата от Covid-19 икономика

Снимка: ec.europa.eu

Постепенно премахване на въглищата и изкопаемите горива, климатично финансиране, устойчивост и адаптация. Това са основните измерения на Европейската зелена сделка. През последните години винаги се намираше тема, която да изтласка на заден план необходимостта от екологичен обрат в икономиката.Така е и сега - наближава рецесия в много страни от ЕС, пандемията изтощава европейските здравни системи и поддържането на идеята за намаляването на емисиите и инвестициите в развитие на зелени технологии, като един от най-големите приоритети в дневния ред, изискват още по-голямо усилие.

Същата връзка прави и проф. Манфред Фишедик, но стига до друг извод - Европейската зелена сделка е шанс за пострадалата от Covid икономика. Проф. Фишедик ръководи института за климатични изследвания в икономиката във Вупертал.

"Първата задача на ЕС е да изпълни програмата за възстановяване, което ще даде глътка въздух на задъханата ни икономиката. Едва след това бизнесът може да мисли за инвестиции в повече ефективност, в преминаването от двигатели с вътрешно горене към електроавтомобили, към производство, което използва въглеводорода като енергиен източник. Така че планът за възстановяване на ЕС е началото на един дълъг процес, а Европейската зелена сделка е следващата стъпка. Бизнесът иска да има ясни правила, така че да може да планира проектите си в бъдеще. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг период на планиране, защото са свързани с въвеждането на нови производствени процеси и нови продукти. В тази връзка е важна политическата стабилност не само в национален, но и в европейски мащаб. Още повече, че опазването на климата е глобален проблем и европейският бизнес се намира в конкуренция с целия свят".

Европейската комисия поставя амбициозна цел - до 2050 година парниковите газове да бъдат сведени до нула. Реалистична ли е тази цел и коя ще е най-голямата трудност при постигането й?

"Това е наистина голямо предизвикателство. Но ние вече разполагаме с нещо много важно - това са технологиите. Това, което може да ни „спъне“ е нашата издръжливост. Имам предвид, че ако искаме да постигнем целта, трябва няколко десетилетия наред да сме постоянни. Нещо повече - не първите 95 процента от постигането на целта ще са проблем, а последните 5 процента. Защото последните 5 процента касаят области, в които все още не разполагаме с технологиите, които ще позволят преминаването към безвредно производство. Такава област е земеделието, например".

Напълно преструктуриране на индустрията, кардинална смяна на енергийните източници и транспортните средства - всичко това е свързано с иновации и струва много пари, проф. Фишедик.

"Въпросът е, каква е алтернативата? Преходът в стоманената индустрия например ще струва наистина много пари. Но не бива да забравяме, че преходът има положителен ефект, при това дългосрочен. Новата индустриална епоха ще създаде нови професии и нови работни места. Новите технологии дават предимства на световните пазари. Да не говорим за качеството на въздуха, който дишаме, и за възможността да спрем или дори преборим климатичните промени. Убеден съм, че накрая печалбата ще е по-голяма от инвестицията в бъдещето, която трябва да направим сега. В момента съм сигурен, че много компании са притеснени и изживяват труден период. Точно затова бизнесът има нужда от ясни правила и рамка, която да зададе политиката".

Декарбонизацията на индустрията е първият остър препъникамък, както стана ясно още по време на преговорите за Зелената сделка. Как може ЕС да убеди държавите членки, например Полша и България, да се откажат от въгледобива?

"Първата задача е да се вникне в проблема, да се разбере, защо трябва да се откажем от въглищата. И това се отнася не само до източноевропейските държави, а за цяла Европа. Не трябва да изпускаме момента и да допуснем да се инвестира в тази остаряла и вредна технология. Рано или късно конкуренцията на световните пазари няма да ни прости тази грешка. Освен това климатичните промени може да ни принудят да се преструктурираме още по-бързо. Да провеждаш структурни промени под още по-голям натиск съвсем не е лека задача. Затова е важно да се променяме своевременно и да мислим поне с един ход напред. Именно това се опитва да постигне ЕС със Зелената сделка. И още един аспект - в много части на света, включително и в Европа, алтернативните технологии вече са значително по-изгодни. Говоря за фотоволтаици, вятърна енергия и т.н. По-изгодно е да се инвестира във възобновяемите енергийни източници, отколкото във въгледобива или ядрената енергетика".

Споменахте конкуренцията на световните пазари. Бизнесът в Европа все още смята, че преминаването към по-зелена икономика ще нанесе щети в съревнованието с Китай. В същото време Пекин се обвързва с ясна цел за декарбонизация на икономиката си. Ако я изпълни, това ще бъде един от най-значимите приноси за справянето с климатичните изменения и ще задвижи последваща реакция от други райони на света. Няма ли да ни коства тази инвестиция в бъдещето много усилия в момент, когато Европа отново е изправена пред икономически трудности?

"Китай отбелязва напредък в прехода към опазващи климата технологии. Въпреки това Китай остава най-големият замърсител в световен мащаб. През септември Пекин обяви, че се стреми да постигне климатичен неутралитет през 2060 година, т.е. 10 години след Европа. Япония и Южна Корея са си поставили същата цел като ЕС - 2050-та. В Съединените щати вероятно ще настъпи промяна в климатичната политика. Така че Европа отдавна не е сама по пътя за опазване на климата. Европа обаче е първопроходец и трябва да използва този аванс, особено по отношение на технологичното развитие, което ще ни даде дългосрочно предимство в световен мащаб. Затова е важно да изпълним зелената сделка със съдържание. Естествено, сега всички сме вперили поглед в преодоляването на пандемията. Здравето е абсолютен приоритет. В същото време обаче трябва да мислим и за оздравяването на икономиката. Трябва да мислим за бъдещето и затова смятам, че зелената сделка е добър инструмент".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Манфред Фишедик в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от