Eмисия новини
от 16.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Майкъл Кугелман: Докато "Ал Кайда" е в Афганистан, САЩ няма да отхлабят хватката си

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Ислямска държава" е гъвкава и силна, но не е най-голямата заплаха за Афганистан след обявеното от Доналд Тръмп изтегляне на голяма част от американските военни. Причината е, че "Ислямска държава" е конкурент на "Ал Кайда". Това коментира пред БНР Майкъл Кугелман от Международния научен център "Удроу Уилсън".

"Предвид историята на "Ал Кайда", тази групировка винаги ще остане основна грижа за Вашингтон. Въпреки че е по-слаба днес, тя все още се ползва от значителна оперативна подкрепа от други, по-силни групировки. Може например да получава оръжие и пари от талибаните. Така че, докато "Ал Кайда" е в Афганистан, дори и в скромни размери, Съединените щати няма да отхлабят хватката си", каза още той.

Само три месеца след като встъпи в длъжност Джо Байдън трябва да вземе решение дали да изпълни споразумението с талибаните и да изтегли останалите американски войски от Афганистан. От какви съображения трябва да се води?

"Джо Байдън винаги е гледал на афганистанския проблем през призмата на антитероризма. Също както Доналд Тръмп, той никога не е бил привърженик на дълготрайно и значително по големина военно присъствие в Афганистан. Така че Байдън ще се опита да прецени какъв антитерористичен капацитет да съхрани - как да гарантира, че тази страна няма да се превърне отново в убежище за международни терористи, каквото беше преди години. Определено няма да му се иска да изпраща допълнително войски, ще подкрепя мирния процес и ще се стреми да изтегли колкото може повече войници, но запазвайки възможностите за противодействие на терористите.

Няма ли риск сделката с талибаните да се разпадне, ако Съединените щати не се съобразят с крайния срок за изтеглянето - май 2021?

"Споразумението между Съединените щати и талибаните и без това е застрашено, защото последните вече го нарушават. Талибаните всъщност не са прекратили сътрудничеството си с "Ал Кайда", което беше едно от големите им обещания с това споразумение. Не намалиха и своите нападения. Това може и да не е поето черно на бяло задължение, но е в духа на сделката. Така че до април-май, както тя гласи, Съединените щати трябва вече да са изтеглили всичките си войници от Афганистан. Но в споразумението пише още, че това може да стане само ако талибаните спазват своите ангажименти. И Джо Байдън ще има основателна причина да каже на талибаните, че е трябвало да спрат взаимодействието си с "Ал Кайда". Ако въпреки това Байдън все пак реши да не изтегли военния контингент, това също би било нарушение на споразумението не по-малко от талибаните. А и в края на краищата целта е да се задейства вътрешноафганистанският диалог - мирните преговори между талибаните и правителството в Кабул. Там напредъкът е нищожен и това също е заплаха за американското споразумение с талибаните. Затова то наистина е под голяма въпросителна.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг реагира нехарактерно остро на съобщението на Вашингтон, че ще намали драстично войските си в Афганистан в средата на януари. Той заяви, че има опасност групировката „Ислямска държава” да възстанови в Афганистан халифата, който се срина в Сирия и Ирак. Има ли основание в това предупреждение?

"Не съм сигурен дали наистина е толкова голяма заплаха, колкото си мислят някои лидери. Тя е доста силна и гъвкава, продължава да извършва нападения дори след тежки въздушни удари от НАТО и афганистанската армия през последните години. Но проблемът ѝ в Афганистан е, че трудно ще намери съюзници там, защото е конкурент на "Ал Кайда". А повечето въоръжени групировки в тази страна са свързани с "Ал Кайда", включително талибаните. Затова не мисля, че "Ислямска държава" е в състояние да организира и да извърши от Афганистан нападения в страни-членки на НАТО, включително в Съединените щати. В самия Афганистан и в съседен Пакистан - да. Но не и по-далеч. Въпреки това ще е предизвикателство за администрацията на Байдън как да се запази капацитетът за оказване на натиск и преследване на "Ислямска държава". Байдън според мен ще може да избира между поддържане на някакъв контингент в Афганистан или разполагане на такъв в някоя друга държава в региона - като Узбекистан например, която има добри отношения със Съединените щати и би могла да бъде използвана като плацдарм за антитерористични операции в Афганистан. Идеалният изход за Съединените щати би било мирно споразумение между афганистанското правителство и талибаните, което наистина да остави войната в историята и което да доведе до сътрудничество между армията на Афганистан и талибаните в битката срещу "Ислямска държава". Но това е доста амбициозна цел, защото мирът между Кабул и талибаните е още химера и към този момент дори не мога да си представя талибаните като партньор срещу тероризма".

През последния месец в Кабул имаше две големи терористични атаки с десетки жертви. Отговорността за тях бе поета от „Ислямска държава”, но властите в Кабул обвиниха талибаните и мрежата „Хакани”. Групировката „Ислямска държава” ли е истинският враг или „Ал Кайда”?

"Ал Кайда" винаги ще бъде основният враг за Съединените щати и на НАТО в по-широк план. „Ал Каида” бе причината за започване на войната. Американските войски навлязоха в Афганистан през 2001 година, за да се доберат до терористите, които извършиха атаките на 11 септември. „Ал Кайда” днес е много по-слаба, но все още е там. Но коя е най-голямата и пряка заплаха за американските интереси сега в Афганистан? Не съм сигурен. Защото талибаните вече не се сражават с американците. "Ал Кайда" вече няма способностите, каквито имаше преди време. Така че групировката „Ислямска държава” може би е основната заплаха. Но нейните атаки са насочени не срещу американските войски, а срещу цивилни афганистанци и представители на религиозните малцинства. Ако в Афганистан няма групировка, която да представлява реална заплаха за Съединените щати, защо тогава американците все още са там? Според мен идеята е да се организира и даде ход на антитерористична практика, така че Афганистан, Пакистан и по-широкият регион да бъдат по-стабилни. Това е от ключово значение за Вашингтон. Предвид историята на "Ал Кайда", тази групировка винаги ще остане основна грижа за Вашингтон. Въпреки че е по-слаба днес, тя все още се ползва от значителна оперативна подкрепа от други, по-силни групировки. Може например да получава оръжие и пари от талибаните. Така че, докато "Ал Кайда" е в Афганистан, дори и в скромни размери, Съединените щати няма да отхлабят хватката".

Американският преговарящ Залмай Халилзад похвали пакистанското ръководство за подкрепата му за мирния процес. Но преди дни Исламабад обвини Афганистан, че подслонява десетки тренировъчни лагери за терористи, финансирани от Индия, за да се бият срещу Пакистан. Кабул пък традиционно обвинява Исламабад, че поддържа афганистанските бунтовници. Дали пътят към споразумение между Кабул и талибаните не минава през договор между Кабул и Исламабад?

"Изгледите за мирните преговори със сигурност ще укрепнат, ако имаме споразумение и даже само повече доверие между Афганистан и Пакистан. Една договореност, с която всяка от двете страни се задължи да не допуска територията й да бъде използвана за атаки срещу другата, би произвела по-добра атмосфера за преговори на Кабул с талибаните. Визитата на пакистанския премиер Имран Хан в Афганистан тази седмица бе много окуражаваща. Но двустранните отношения винаги са били обтегнати. Много пъти в миналото лидери на двете страни са се срещали и заявявали добри намерения, но винаги на фона на това напрежение. Най-големият проблем в отношенията между Пакистан и Афганистан е граничният спор. Този спор няма да бъде решен лесно и бързо, дори ако двете страни се договорят за граничния контрол, за търговията и по други въпроси. Така че не бива да преувеличаваме потенциала за нормализиране на отношенията им".

Защо преговорите в Доха напредват толкова бавно?

"За съжаление и двете страни в преговорния процес имат основания да го използват за тактически цели. Афганистанското правителство забавя диалога, докато Байдън встъпи в Белия дом. В Кабул се надяват, че новоизбраният американски президент ще заеме различна позиция спрямо мирните преговори - че ще поиска отлагането им докато талибаните намалят военния натиск и приемат по-добри условия за правителството. Отделен проблем е страхът на афганистанското правителство, че ще загуби част от властта си. То знае, че с напредването на преговорите талибаните вероятно ще настояват за установяване на ново, временно управление, което ще следи за напредъка на мирния процес. А талибаните винаги са отказвали да работят с президента Ашраф Гани. От гледна точка на талибаните, наистина, няма причина те да вземат тези преговори насериозно. Просто защото американските войски се изтеглят от страната. Още 2000 ще напуснат Афганистан през следващите няколко седмици. Защо тогава просто не изчакат докато американското военно присъствие приключи? Това, че вече няма да се притесняват от американски въздушни удари и подкрепа за афганистанските сили, ще им даде огромно предимство на бойното поле. В крайна сметка, за талибаните е логично да се съсредоточат в бойните операции, да се опитат да вземат цялата власт, отколкото да преговарят продължително време и да се надяват най-много на част от властта при едно следвоенно уреждане. Тъй че, наистина и за съжаление трябва да сме силно скептични към изгледите за мир в Афганистан".

Интервюто на Добрин Йотов с Майкъл Кугелман в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от