Само допреди месец и половина проблемът в тази област беше с недостига на пациенти, преболедували коронавирусна инфекция и готови да дарят плазма. Сега желаещи има, но в Националния център по трансфузионна хематология в София, който снабдява цяла България, апаратите за плазмафереза са само два и часове се записват за седмица напред.
Добрата новина от миналата седмица е, че плазма вече може да се дарява и в Пловдив и Варна, но предвид увеличаващите се случаи и те не могат да покрият огромната нужда от хиперимунна плазма.
Д-р Павлина Михайлова, един от основателите на сдружението, каза пред Радио София, че има много хора, които искат да дарят плазма, но трябва да чакат с дни и седмици. Ефективността на лечението с плазма обаче рязко спада 14 дни от началото на боледуването. И тъй като обикновено случаите, в които се дарява за конкретен болен, са спешни, започна практиката да се дарява кръв, от която впоследствие се извлича една доза плазма с антитела. По този начин не се чака толкова дълго за ред, но ефективността на дарителството спада, защото един донор помага само на един болен. По закон даряването на кръв може да се извършва само веднъж на 60 дни. В същото време при даряването на плазма чрез плазмафереза с една процедура се отделят три дози плазма и, тъй като няма никакъв възстановителен период, човек може да дарява четири-пет пъти само за един месец.
Д-р Михайлова посочи, че един апарат за плазмафереза втора употреба не е особено скъп (около 40 000 лв) и може да бъде доставен в кратък срок. За всеки новооткрит дарителски център е нужен и по един специалист по трансузионна хематология. Такива лекари се броят на пръсти, но все пак ги има в редица областни градове, разясни още тя. В тези временни пунктове плазмата ще бъде извличана, а нейната обработка ще бъде извършвана в съответните регионални центрове по трансфузионна хематология.
Важно е да отпадне и изискването дарителите да имат положителен PCR тест, тъй като то допълнително стеснява кръга на евентуалните донори. Редица медицински специалисти вече се обединиха около становището, че то е ненужно и е напълно достатъчно дарителите просто да имат антитела, което се доказва с отделен тест.
Чуйте интервюто на Антония Каменичка с д-р Павлина Михайлова.
