За Православната и Католическата църкви днес всички знаят, че имат различия, свързани с разбирането на каноните на вярата, с ритуални практики, с богослужебните процедури.
В миналото обаче това не е било толкова ясно, дори обратно – мнозина теолози и църковни дейци са се опитвали да намерят общ път, благодарение на който противоречията да бъдат преодолени, а догматичните разминавания – сведени до минимум. Тъкмо за такива усилия разказва книгата на проф. Георги Каприев „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“: за усилията да се оформи приемлив компромис, който да сближи двете Църкви и те да влязат в конструктивен диалог помежду си.
За съжаление, това не се е случило, за което всъщност става дума в предаването „Премълчаната история“: защо не се е случило въпреки опитите?; къде са били най-големите и сериозни различия?; доколко главите на двете църкви – патриархът и папата, са спомагали или пък пречели за това?
И т.н., въпросите са много, а на тях отговарят самият автор на книгата „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ проф. Георги Каприев, неговият колега-медиевист и философ проф. Олег Георгиев, проф. Стилиян Йотов, доц. Гергана Динева и отец Милан Джорджевич, доктор по философия.
