Продуцентите Лили Николова и Георги Еленков избират български творби, записани в последните месеци.
Във фокус, на 27 ноември от 19.30 часа, ще бъдат композиторите Цанко Цанков, Панчо Владигеров, Красимир Тасков, Александър Текелиев, Димитър Ненов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Трифон Силяновски и Михаил Големинов.
Името на Цанко Цанков не е много познато, но има значимо присъствие в музикалния живот у нас в първата половина на миналия век. Завършил дирижиране във Виена и композиция в Германия, през 1933 г. Цанков заедно с Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков и Асен Димитров е сред учредителите на дружеството „Съвременна музика“, чийто институционален продължител днес е Съюзът на българските композитори. Освен това през 20-те и 30-те години Цанков дирижира концерти и опери на различни места у нас, преподава в Музикалната академия, а от 1940 до 1943 г. е неин ректор. Любопитен факт от биографията му е, че на 9 октомври 1937 е диригент на откриването на концертната зала „България“ в София, когато сред солистите в програмата са Панчо Владигеров и Димитър Ненов – музиканти, чиято авторска музика също ще звучи в предаването.
Теодора Несторова и Маргарита Илиева записаха фолклорната обработка на „Жениш ме, майчо, годиш ме“.
Първото поколение български композитори търсят в самобитния български фолклор основа за авторската си музика. Песента „Стар Димо“ е обработка на фолклорен оригинал, а „Нощта тайнствена“ по текст на Дора Габе отразява една различна посока на творческите търсения – тази на желанието за откъсване от националните интонации и идентифициране с европейската култура. Създадени са от Панчо Владигеров, а са записани от тенора Михаил Михайлов и пианистката Боряна Ламбрева.
Съвсем наскоро завършиха звукозаписните сеанси на тромбониста Атанас Карафезлиев и пианистката Анелия Господинова, които включиха в своята продукция творби от българските автори Красимир Тасков, Александър Текелиев, Васил Казанджиев. Известно е, че Атанас Карафезлиев е навлязъл дълбоко в сферата на българското музикално творчество – във всичките му епохи и стилове. Осъществил е огромен брой изпълнения на български произведения, много от които премиерни. Трудно е да се посочи музика за тромбон от наш композитор, която да не е изпълнявана от него. Въпреки това, Атанас Карафезлиев продължава да търси неизпълнявани създадени опуси и да провокира написването на нови.
Макар техният ансамбъл да е млад, той вече има концертни изпълнения на творби от Филип Павлов, Марин Вълчанов, Красимир Тасков, Лазар Николов, Йордан Гошев. Вярваме, че репертоарът ще се разшири, за което предпоставка е както посветеността на Атанас Карафезлиев в българската музика така и интересът на Анелия Господинова към нея и към съвременното композиционно творчество. Освен пианист-солист и ансамблов музикант, с награди от клавирни конкурси, тя е изучавала композиция при Петър Петров и създава собствени творби.
В програмата са включени:
• „Импресия и танц“ от Красимир Тасков, която беше изпълнена на концерт с който композиторът отпразнува своя 65 – ти рожден ден.
• „Елегия“ от Александър Текелиев, която по думите на автора е посветена на проф. Димитър Момчилов – един от доайените в тромбоновата ни школа, изпълнител, педагог, бивш ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.
• Соната за тромбон и пиано от Васил Казанджиев.
Ще звучи музика и на още един от класиците на българската музика Димитър Ненов. Безспорно първата асоциация, когато чуем името му, е клавирното му творчество. Песните, които композира през 20-те и 30-те години обаче и днес поразяват със смелите творчески решения и музикален език, за които трудно ще открием аналог в онзи етап от културната ни история. Любопитно е как те се свързват с поезията на т. нар септемврийски поети. Сопраното Светлана Донева-Ехингер и пианистката Ирина Георгиева записаха „Чуждинче“ по стихове на Асен Разцветников, „Орач“ по Никола Фурнаджиев, „Дървар“ по поезията на Димитър Пантелеев, „Цветарка“ по текст на Владимир Русалиев, както и две емблематични пиеси върху непреходната поезия на Елисавета Багряна – „Вечната“ и „Святата“. Блокът с неговата вокална музика ще завърши с две пиеси – „Денят е от твойто слънце уморен“ върху поезията на Дора Габе и „Македонска песен“ по текст на Магда Петканова, в която фолклорната звучност е майсторски претворена в авторска пиеса, представляваща предизвикателство както за вокалната, така и за клавирната партия.
Друг автор, чието присъствие в българската култура е оставило ярка следа е Иван Спасов. Огромна е промяната в творческото му мислене между ранните пиеси, създадени през 50-те години – по думите на Екатерина Дочева, „съвсем плахия, опипващ посоката студент“ до зрелия стил, с който днес свързваме името и музикалното му наследство. Именно тази промяна ще ни представят сопраното Ева Перчемлиева и пианистката Галина Апостолова. От ранните пиеси са „Минавам като всички минувачи“ по текст на Иван Радоев, която е и първото му произведение изобщо, а също „Раждане на зората“ и „Обичам тишината“ по стихове на Христо Ясенов, както и „Самата нощ е отразила скръбта си в твоите очи“ – част от цикъл с три песни по стихове на Николай Лилиев. По-малко от 10 години е времето между тяхното създаване и това на следващия цикъл. Именно по това време обаче Спасов специализира композиция във Варшавксата консерватория – етап от творческия път на твореца, който е катализатор за ориентиране към езика на музикалния авангард. От1964 г. е Триптих за сопран и пиано по текстове на хърватската поетеса Весна Парун с части: „Връщане от погребение“, „Среща“ и „Нощ“. През същата 1964 г. година Иван Спасов създава още един вокален цикъл Пет миниатюри за сопран, бонгоси и пиано по стихове на Станка Пенчева. Любопитен детайл е, че изпълнението на бонгоси е на самата Ева Перчемлиева, която не за първи път съчетава пеенето с изпълнение на перкусии в различни музикални жанрове. Вероятно някои слушатели познават нейното име от изявите на формациите „Булгара“ и „Цинга манга фънк“.
Следващият автор е Трифон Силяновски и цикъла от Пет песни за сопран и пиано-лява ръка по стихове на Райнер Мария Рилке – „Смъртта на любимата“, „Прощаван“, „Пиета“, „Любовна песен“, „Вечерта“. Песните са създадени през 1953 г., но премиерата им пред публика е няколко десетилетия по-късно, едва на 26 март 1998 г. в камерна зала „България“ от днес световноизвестното българско сопрано Красимира Стоянова, акомпанирана на пианото от Мирослав Хаджистоянов. Позната е нелеката съдба на композитора Трифон Силяновски и се досещате за причините за това дълго отлагане. Може би най-синтезирано ги дефинира проф. Наташа Япова в книгата си, посветена на твореца Трифон Силяновски. „Личността и времето - изборът на „буржоазен“ поетичен текст и то в оригинал на немски език; музикален език, стоящ встрани от приетата доктрина за национален стил, гравитиращ, особено във вокалната музика, около идеята за фолклорния национализъм и всичко това дело на автор, наскоро освободен от лагера в Белене“. Песните са записани от Теодора Несторова и пианистката Маргарита Илиева. Теодора е родена в семейство на български емигранти в Шотландия, но е едва на четири години, когато семейството се мести в Америка, където живее досега. Не къса обаче връзките с България – връзки с роднини и приятели, но и културни. Отдадена на музиката, Теодора се свързва с пианистката Маргарита Илиева, с която реализират някои съвместни концерта. А програмите им винаги са изключително любопитни – в тях присъстват цялостни вокални цикли, рядко представяни пиеси, а също премиерни изпълнения, създадени специално за тях.
Звукозаписна селекция на български пиеси ще завърши с пиесата от Михаил Големинов – „Колекция от неформални звукови групи за кларинет, лента и лайф-електроника“. Тя съчетава електронен, акустичен план и електронно моделиране на акустичния звук. Изпълнителят е предразположен към безкрайна свобода и вариативност. Записът е на Росен Идеалов – кларинет, и Михаил Големинов – лайфелектроника.
