Работещите в социалните предприятия се страхуват сегашната втора вълна от ограничения да не доведе до аналогични последици като пролетта или поне не в същия мащаб, обясни Павлета Алексиева.
Социалните предприятия имат нужда от експертна подкрепа. Техните екипи обикновено идват от други сфери и невинаги са опитни търговци, имат нужда от обучение в сферата на онлайн маркетинга и рекламата, посочи тя.
Другият тип подпомагане е финансовото – с оборотни средства, които да покрият нововъзникващи разходи в управлението на тези малки предприемачески инициативи.
„Тук е ролята на държавата да се намеси и да предвиди адаптирани за спецификата на социалните предприятия мерки. Тези мерки, които са предвидени в момента и са насочени в подкрепа за бизнеса, остават недостъпни за тях заради специфичния начин, по който работят и увличат уязвими групи“, коментира Алексиева в предаването „Преди всички“.
По официални данни в регистъра на Министерството на труда и социалната политика тези предприятия у нас са 26. В платформата „Дар пазар“ обаче има още 28 социални предприятия, тоест техният брой е около 60, уточни тя. Разминаването идва заради факта, че като предприемачески инициативи те са по-малки и не могат да отговорят на изискванията в закона, затова не са включени в регистъра.
Социалните предприятия помагат за това нагласите в обществото и чувствителността към уязвимите групи да се подобрят, категорична е Павлета Алексиева.
Има залитане едно предприятие да бъде разпознавано скато социално, само ако работи с уязвими групи, но тези предприятия всъщност са многолики, изтъкна тя. Много от тях работят по теми, свързани с опазването на природата, на традиции и ценности.
Добрите примери са много, подчерта Павлета Алексиева. Сдружение „Няма невъзможни неща“ от Варна например наема хора за няколко различни вида дейности. „Каритас“ с тяхното бистро в София са друг успешен пример, а трети - организация, която подкрепя малки биофермери.
