Eмисия новини
от 00.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Футболният гений с "Божията ръка"

Марадона оставя след себе си вдъхновение и изящни моменти от зеления терен

2
Диего Марадона
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Благодаря ти, че игра футбол. Защото това ти носеше най-много радост, свобода. Сякаш докосвам небето с ръце. Благодаря на топката! Да, бих искал на надгробната ми плоча да пише: "Благодаря на топката!".

Диего Армандо Марадона прави интервю със себе си. Преди 15 години в предаването "Нощта на десетката" по аржентинската телевизия "Канал 13". От едната страна на екрана е Диего с костюм, който задава въпросите, от другата - отговорите отново от Диего, но облечен по-неглиже с дънки.

Поредната доза ексцентричност с марка Марадона. Един от най-великите футболисти, раждали се някога. Богопомазаният талант, превърнал се в магьосник. Но без да губи човешкото у себе си. Със своите слабости - зависимостите към алкохол и наркотици. Натурален и откровен. Предизвикал обожание, издигнато до култ в някои части на света. 

Началото на историята започва на 30 октомври 1960 г. В беден квартал на Буенос Айрес се ражда бъдещата легендарна десетка, която ще облече футболната игра в красота и ще издигне националния отбор на Аржентина до световния футболен връх. 

Футболният му талант се проявява още от дете. Започва от детския отбор "Лос Себолитас". После в "Архентинос Хуниорс", за да стигне до любимия "Бока Хуниорс". 

За да стане по-късно легенда на Барселона и Наполи. 

Лично усещане за Марадона

От "Изотопия" тръгнахме по криволичещите житейски пътища към върха и погледнахме образа на Марадона през очите на двама негови фенове - преводача на биографията му на български език Сибин Майналовски и босненския режсиьор Емир Кустурица. 

"Природен футболен талант, който порасна, повярва, че е Господ, и в резултат на това страда", казва Джими Бърнс, написал биографията му - "Божията ръка".

"Когато Марадона излезеше на терена, той беше гений. Нямаше две мнения по въпроса. Той беше явление във футбола, което се случва един път на много години", подчертава Сибин Майналовски.

По думите му разликата между Марадона и останалите футболисти е неговата експлозивност, дори арогантност. "Той е Златан Ибрахимович на онова време. Огромното его, което излиза на терена. Просто няма начин да отделиш очи от него", допълва Сибин.

Ръка за ръка с легендата Марадона върви и "ръката на Бога" - един от най-скандалните моменти във футболната история. Четвъртфинала на Световното първенство в Мексико през 1986 г., когато Аржентина побеждава Анлия с 2:1. Да... и двата гола са на Марадона. Единият е с ръка, а другият пада след прелестен дрибъл между защитата на Трите лъва. Обявен е от ФИФА за гол на ХХ век. 

Почти непоносимата красотата на мига, макар и донесъл на Англия мъка, е вечна.

Спомените на 11-годишния тогава Сибин Майналовски: "Това ми беше първото голямо първенство, което съм гледал през живота си. Когато видях магиите, които прави Марадона на терена, беше неописуемо, наистина. Може да се каже, че оттогава насетне не съм пропускал световно първенство. Именно заради Марадона".

С големите не се сбогуваме. Спомените ни за тях остават. Както и незададените въпроси.

Забавлява ли се?

Този въпрос, казва ни Сибин, би искал да зададе на легендарната десетка. Нищо друго.

Забавлението е почти втора природа за известния режисьор Емир Кустурица. Сега ще сменим гледната точка и от преводаческо-фенския поглед преминаваме към балкански кино натурализъм.

Кустурица определно сбъдва мечтата си, след като успява да достигне до личния свят на футболната легенда. През 2008 г. той представи филма за Марадона, заснет няколко години по-рано. По своя си натурално-неподправен начин Кустурица отдаде почит на любимеца си във футбола, като надникна в живота му извън терена. 

Малко магия, малко политика

Очевидно когато легендарен режисьор и легендарен футболист се срещнат, се случва една малка магия. 

И какво се оказва? Въпреки божествения си статут, в крайна сметка Дон Диего е съвсем обикновен човек. Самият той говори откровено за своите възходи, падения, слабости, политически възгледи.

Типичното балканско гостоприемство стига дотам, че Марадона гостува в дома на Кустурица, където се запознава със семейството му. 

Нека да разгледаме някои от размислите на аржентинския футболен гений.

Преплитането на футбола и политиката не е нещо ново, а Дон Диего определено е известен и със своите геополитически позиции. Емблематичният мач между Англия и Аржентина от 1986 г. е само 4 години след военния конфликт между двете страни за Фолклендските острови, завършил в полза на Великобритания. Тази среща за Марадона е много повече от футболен двубой.

Пред Кустурица той си спомня: "За мача с Англия ще ви кажа едно. Билардо (тогавашният мениджър на Аржентина Карлос Билардо - б. р.) беше много умен човек. Ние играхме за нашите мъртви, изпратени на смърт от собствената си страна. Не Англия ги уби. Затова трябваше да излезем на терена и да играем футбол. Играехме футбол, но не забравяхме, че е много важно да победим Англия. Войната се пренесе на терена. Това беше нашият стимул. След гола с ръка едни казваха: "Това, което им причини, беше велико!", а други се опитаха да ме очернят. За този гол се радвах така, сякаш бях откраднал портфейла на някой англичанин. Сякаш бях направил беля и бях отървал наказанието."

Освен че демонстрира роден патриотизъм, Марадона печели сърцата и на левите в Латинска Америка, като не крие симпатиите си към Фидел Кастро, наричайки го дори "мой втори баща". Във филма на Кустурица Марадона говори за срещата с Ел Коменданте. 

Тя се случва година след като десетката на гаучосите извежда Аржентина до световната титла и само 4 години преди разпадането на Съветския съюз. От думите му личи, че определено не е на американска страна.


Сцена или томбола?

"Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе; и играе различни роли...", е написал Уилям Шекспир в комедията си "Както ви се харесва". 

Дон Диего също играе своята роля - както на зеления килим, така и извън него. В една от заключителните сцени на филма аржентинската легенда говори и за един от източниците на спорната си злоба:

"Аз съм актьор. Живея живота си така, както винаги съм искал да го живея. На актьорите дават текст, който четат. Аз не чета, аз живея. Това е ролята ми. Живея живота си. Харесвам Де Ниро, особено в "Разяреният бик". Представям си го как потрошава всичко! Всъщност аз се идентифицирам с много неща. С начина, по който той разсъждава. С желанието му да прегази всички по пътя си. Разликата е в това, че той е боксьор, а аз футболист. Той иска да потроши всичко, а аз искам да вкарвам голове."

Дон Диего не би искал да сме тъжни. Не. Той си отиде, но никой не може да ни отнеме вдъхновението, изящните моменти на терена, дрибъла му, финтовете, емоцията, страстта. Наред със скандалите, показността, стигаща до кич, двата часовника на ръката. Шарено, но истинско. Това остава. Радостта и болката, преплетени и редуващи се като самия живот. А той е томбола и Дон Диего Армандо Марадона знаеше това.

Спомнете си за него като чуете звуковия файл.

Снимки: ЕПА/БГНЕС
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия