Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Избори в Либия трудно биха променили нещата към по-добро, миротворците са в цугцванг

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нехарактерно, но доста позитивни новини се натрупаха за миротворческите усилия в Либия през последния месец – първо бе обявено споразумение за постоянно примирие, после бе договорено отваряне на пътища и изтегляне на войски, а след това и спогодба за избори след малко повече от година. 

Можем ли да бъдем оптимисти на фона на тези новини?

Значението на евентуални избори в Либия няма как да бъде подценено. Те са единственият път към възстановяване на законността и държавността в Либия след 9 години война и хаос, въпреки рисковете от повторение на провала от 2014 година, сочи Клаудия Гацини от Международната кризисна група.

Пред избор (макар и не в този смисъл) е и Европа. В разгара на безброй паралелни кризи – Covid-19, полско-унгарското вето върху общия бюджет, Брекзит – тя трябва да реши дали си заслужава заради Либия да се опълчи на своите партньори и интервенти в либийския конфликт - Турция и Обединените арабски емирства, казва Тарек Мегериси от Европейския съвет за външна политика. 

Май 2020 година. Тринадесет месеца след като източните либийски сили начело с маршал Халифа Хафтар щурмуваха Триполи обръчът около либийската столица започна бързо да се разпада. Ключови градове и бази минаха под контрола на международно признатото правителство с мощната военна подкрепа на Турция и сирийските й наемници. В началото на юни Хафтар отстъпи на линията Сирт - Джуфра, преграждайки пътя към Бенгази и Тобрук. Противниците му го преследваха. Един от покровителите на маршала – Абдел Фатах ал-Сиси, се закани, че Египет ще се намеси със сила, ако турците преминат Сирт. 

Как бе спряна ескалацията? Гацини и Мегериси коментираха най-новите събития във и около Либия за „Събота 150“. 

Офанзивата бе предотвратена заради американския дипломатически натиск върху Турция и Русия. Сегашното статукво в централна Либия зависи от продължаването на тези дипломатически совалки на американците“, каза Гацини.

Дипломацията задвижи три паралелни преговорни процеса – военен, политически и икономически. На 23 октомври военните делегати от двата лагера – на Хафтар и на Файез ал Сарадж, подписаха в Женева споразумение за „постоянно“ примирие. Близо месец мина обаче и изпълняващата длъжността специален пратеник на ООН Стефани Уилямс уведоми Съвета за сигурност, че войските на двете страни не само не се изтеглят, но и се окопават още повече с редовни подкрепления по въздуха. Задава ли се нова битка? 

Според Гацини „изглежда двете страни по-скоро консолидират позициите си, отколкото да се подготвят за офанзива. Жаждата за нови битки не е никак голяма след големите загуби в боевете за Триполи през последните две години“.

Според Мегериси в ход е политическа игра чрез ООН, но в същото време всички се подготвят във военен аспект, за да могат, ако не успеят да постигнат каквото целят в рамките на политическия процес, да го подкопаят, разпалвайки отново конфликта

„Всички се опитват да спечелят играта, за да доминират политическата система, която ще бъде създадена, вместо властта да бъде споделена“. 

Съгласно „постоянното“ примирие руски, турски и всички останали чуждестранни наемници – според оценката на Пентагона поне 10 000 души – трябва да напуснат Либия до края на януари догодина. Изгледите това да се случи не са никак добри.

„Всички разбират, че в рамките на трите месеца, дадени за изтегляне на чуждестранните бойци със споразумението за примирие, няма как нито „Вагнер", нито сирийските съюзници на Турция да напуснат Либия. Докато няма напредък на политическия фронт, докато няма помирение между силите на Хафтар и Сарадж, по-вероятно ще е двете страни да задържат подкрепата си от чужбина“, посочи Гацини.

При политическите преговори в Тунис този месец бе постигнат известен напредък. Делегатите се съгласиха да работят за общолибийски избори през декември 2021 година – седем години след предходните. 

„Все още няма консенсус за закона, по който ще се проведат изборите, нито за правомощията на бъдещия парламент. Тези правни проблеми остават нерешени още от 2014 година“, допълни Гацини.

Кой ще организира изборите? Какви правомощия ще има временното правителство, което ще надзирава процеса? Кои министри ще влязат в него? Тези въпроси също остават без отговор все още.

Освен това „много либийци просто са незаинтересовани. Ако живееш в условия на непрекъснато повишаващи се цени, нямаш работа, нямаш вода, нито ток, последното, което ти идва на ум, е да гласуваш. Мога до безкрай да продължа да изреждам проблеми, които биха попречили на провеждането на избори. Затова, освен ако няма сериозна промяна в подхода към Либия, ще се случи също както през 2014-а и 2011-а - избирателната активност ще е много ниска, процесът няма да е свободен и честен, а резултатите ще бъдат много спорни“, смята Мегериси.

При сегашната ситуация избори трудно биха променили нещата към по-добро, но миротворците са в цугцванг.

Според Гацини изобилието от оръжие, милиции, политическа поляризация, манипулирани медии - всичко това говори, че условията са крайно неподходящи за избори. „Но, от друга страна, страната няма легитимни институции - те трябва да бъдат възстановени и това може да стане само чрез избори. Трябва да смекчим рисковете и да предотвратим опитите за саботаж“. 

Либийски военни край Триполи
Голямо предизвикателство при подготовката за изборите е нереформираният сектор на сигурността. Ще зачетат ли войниците решенията на политиците? 

Мегериси посочи: „Три вида въоръжени групировки действат в Либия. Някои са свързани с бившата армия, обучени са добре и са малко по-професионални от останалите групировки. Втората категория са милициите от различни градове в Либия, които искат да действат като сили за сигурност, но им липсва централизирана командна структура. И накрая са престъпните групировки - терористи и радикални ислямисти, които трябва или да бъдат замразени, демобилизирани с добро или унищожени. В момента има две групи либийски офицери, които служат на две различни командвания. Обучават ги различни чужди държави. Докато ги има тези две отделни военни структури, ще има гражданска война“.

През 2014-а оспорваните изборни резултати не само не доведоха до единение, а напротив – послужиха като повод за разцеплението между Източна и Западна Либия. Днес центробежните сили се стимулират отвън.

В самата Либия това, което подклажда гражданската война, е наложеното разделение на страната. Източна и Западна Либия вече не са продукт на самите либийци, а се поддържат от външни фактори - от руски войници например и руски бойни самолети, които патрулират над Сирт. Разделението е факт, защото има паралелни институции, с които някои смятат, че трябва да се работи“, каза Мегериси.

През януари т.г. Ангела Меркел събра европейски, арабски и африкански лидери – почти всички, засегнати от либийския конфликт. В Берлин бе и Владимир Путин. Той се съгласи и със затягането на оръжейното ембарго, и с разоръжаването на милициите, и с прекратяването на чуждата интервенция, както и с всички останали точки от мирния план, формулиран в германската столица. Но от януари досега се натрупаха ред тежки обвинения срещу Кремъл заради действията му в Либия.

„Има постоянно несъответствие между думи и дела. В Москва твърдят, че подкрепят политическия процес, отричат да имат наемници в Либия, но в същото време виждаме руски бойни самолети в страната“, сочи Гацини.

Противоречия буди поведението на Русия и като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Този месец руският делегат блокира американско-германската инициатива срещу Мохамед Кани и оглавяваната от него милиция, с мотива че няма достатъчно доказателства да са отговорни за масовите гробове, открити това лято в град Тархуна. Наложи се Съединените щати да въведат едностранно санкции срещу Кани по Закона „Магнитски“. 

„Руснаците нямат интерес да се намери решение и да бъде прекратен конфликтът. Всъщност те са сред най-големите печеливши от него. Той им осигури условията да се окопаят дълбоко в тази страна. Отказът им да подкрепят санкции срещу братята Кани е само един пример за деструктивна политика на ниво ООН. Това е опит да се дискредитира организацията като значим фактор в Либия. Те се опитват да подкопаят водения от ООН мирен процес, за да могат да наложат свой процес заедно с Турция - също както в Сирия и Азербайджан“, коментира Мегериси.

Москва е на хиляди километри от Либия. Абу Даби – също, но влиянието му е не по-слабо и обвиненията не по-притъпени. 

„След поражението на Хафтар в Триполи се наблюдаваше известна промяна в поведението на някои от поддръжниците му - египтяните застанаха зад Агила Салах, а руснаците поеха свой собствен курс. Но Емирствата продължиха да залагат на Хафтар с финанси, логистика и наемници. Абу Даби е много притеснен от турското присъствие в Либия и затова иска да предизвика подновяване на войната“.

При това положение напредъкът на мирния процес в Либия не може да се крепи само на дипломатическите инициативи на САЩ, но и на решимостта на европейците. Либия трябва да израсне като достатъчно голям приоритет за Европа, така че тя да повдигне въпроса пред Анкара и Абу Даби. Европейците трябва да се обединят по либийския въпрос и да престанат да дърпат чергата в различни посоки, сочи Тарек Мегериси и допълни:  

„Турция, Обединените арабски емирства, Египет и Русия са противници на Европа в Либия и без колебание ще използват Либия, за да навредят на Европа“.

В началото на тази седмица Франция, Италия, Германия и Великобритания показаха единство, като приветстваха в обща декларация решението за либийски избори и се заканиха с (непрецизирани) „мерки“ срещу всеки, който се опита да навреди на политическия процес. Проблемът е, че и при европейските сили, както и при руснаците, думите нерядко се разминават с делата. 

„Ако европейците признават само официалните либийски институции и работят усилено за налагане на санкции върху паралелните икономически играчи - индивидуални и общоевропейски санкции; ако окажат по-силен натиск на съюзниците си - защото Турция, Обединените арабски емирства и Египет са съюзници на Европа, разчитат на пазара й - тя има лостове за упражняване на „мека сила“ срещу тях; тогава ситуацията около Либия може да се успокои до известна степен“.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 
снимка: ЕПА/БГНЕС
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.