Алън Стюарт Кьонигсберг, известен повече като Уди Алън, се ражда на 1 декември, 1935. "Всъщност съм роден на 30 ноември, – пише той в автобиографията си "Без повод", която предстои да излезе на български до края на месеца. – Но родителите ми променили датата, за да мога да започна на чисто от първо число. Това не ми е осигурило никакво предимство в живота и решително бих предпочел да ми бяха оставили огромен поверителен фонд. Споменавам го само защото по силата на безсмислената ирония, сестра ми се роди осем години по-късно на същия ден", пише Алън и настоява, че критиката и публиката грешат, определяйки го като интелектуален тип режисьор.
"Изумително е, колко често съм бил описван като „интелектуалец“. Това е твърдение толкова фалшиво, колкото и лохнеското чудовище, тъй като аз нямам и един интелектуален неврон в главата си. Необразован и неинтересуващ се от нищо учено, аз пораснах като прототип на тъпака, който седи пред телевизора с бира в ръка и зяпа мача с усилен звук, а на стената си е залепил със скоч плакатчета от „Плейбой“."
Алън е сред режисьорите с щастлива съдба. Попада в киното след успешна кариера като стендъп комик и драматург, чиито пиеси се поставят на Бродуей. Пише сценария на "Какво ново, маце" (1965) и участва с малка роля. Лентата постига изключителен комерсиален успех, но оттогава Алън се заканва да не се захваща с филм, ако няма пълен творчески контрол над него и удържа това си обещание от дебютния си филм като режисьор "Вземи парите и бягай", заснет през 1969-а, до днес, последният му филм "Фестивалът на Рифкин" от 2020. Всяка година от 1969-а насам Алън прави по един филм. Има множество от най-престижните награди за кино, режисура и сценарий и е известен с пълната си незаинтересованост към вече създадените ленти и не посещава церемониите, на които се награждават филмите му.
"Хубавото в правенето на филм е самото правене, творческият акт. Овациите са нищо, пише той в "Без повод". Даже и най-големите похвали не те спасяват от артрит или херпес. И толкова ли е ужасно, че не всички са възхитени от твоята работа? Че някой не харесва твоя филм? Вселената се разпада със скоростта на светлината, а ти се косиш, че някой си от Шибойган не се кефи на твоя киноритъм? Или че госпожа еди-коя-си от Тъскалоса е написала, че си гений и ти ѝ вярваш на преценката и се изживяваш като равен на Рембранд или Шопен? Не си губете времето с маловажни неща."
Уди Алън свири на кларинет от гимназиалните си години и прави турнета из Щатите и Европа с групата си при пълни зали, като е наясно, че не е изпълнител от голяма класа.
Въпреки че е ценен в Европа, малка част от филмите му са снимани там, Алън най-често снима в Ню Йорк и не обича да напуска Манхатън. Героите на филмите му почти винаги са невротични интелектуалци от средната класа и често играе във филмите си.
В автобиографията си твърди, че има негова статуя в Кьонигсберг, Германия, както и в град Овиедо, Испания.
