Кога човек осъществява пряка близост със своето отчуждение? Когато напълно се разочарова от изборите, които е направил в живота си? Когато погледне в огледалото и не разпознае очите, които го гледат? Когато отказва да види, че усещането за принадлежност към сакралното място, което нарича „дом“, не се крепи на географски ширини и стандарти на живот, а на хората, които го изпълват с дух и емоции? Кога?
„Уроци по немски“ знае отговора. И той не се крие в езика. Поне не в словесния. Той се крие в познаването на себе си. Или още по-точно – в приемането на себе си. В чисто човешките отношения, тези между членовете в едно семейство, между Аз-а и неговите проявления, между двете отправни точки на поколенческия мост.
„Човек, винаги когато е изправен пред някаква крайност, е много по-способен да взима правилните решения в живота си“ – на това мнение е режисьорът Павел Г. Веснаков. Затова той поставя главния герой в дебютния си пълнометражен филм пред изключителна крайност, която да разтърси светогледа му из основи, да размърда почвата под краката му и да го накара да прогледне.
„На пръв поглед историята е много обикновена и много ежедневна. Но ако се замислим малко по-дълбоко, когато вече филмът е свършил, и ако се опитаме да се поставим на мястото на героя, има няколко такива малки неща, които се случват в ежедневието на човек, които той някак си зачерква с лека ръка и прескача, не им обръща внимание. Но ако веднъж реши да се обърне към тях, те имат много големи последствия за целия му живот“, каза в „Артефир“ Веснаков.
Той пише историята за „Уроци по немски“ преди шест години. За това време се променят обстоятелствата в държавата, Европа върви към разпад и го достига, аномалията в система лъсва и с всичко това се променя както пътят на филма, така и този на героя в него – Никола.
Юлиан Вергов влиза в неговата кожа и показва на зрителите какво е разбрал за два дни от живота си мъжът на средна възраст, който е загубил своята идентичност и е решил да я потърси извън България. Изводите се крият някъде между това, че нищо в живота не бива да се приема като даденост и че всичко се крепи на комуникацията, която често губим.
Семплият разказ за живота, който водим по инерция, и за вечните очаквания, които се опитваме да покрием или напълно да обезсмислим, Павел Веснаков представя по авангарден, дори експериментален начин. Той представя своя личен поглед върху киноезика и мнението си по въпросите, които задава филмът. Мнение, което обаче не налага на зрителите. Те са в пълното си право да се съгласят с него или напълно да го отрекат.
Човешката история в „Уроци по немски“ и поуките, които зрителите могат да си извлекат от нея, ще срещне публиката за първи път в Кайро, на 42-рото издание на Международния кинофестивал от А клас в египетската столица. Там филмът ще се бори за „Златна пирамида“. Но не това е важно за Веснаков, той е щастлив най-вече от факта, че дългоочакваният му пълнометражен дебют ще бъде конкуренция на много качествени и достойни за уважение филми от цял свят.
Останалото – за създаването на достоверна интимност на екрана, за монотонно движение на живота, за ограниченията, които режисьорът сам си поставя, и за другите важни теми, участвали в създаването на „Уроци по немски“ – чуйте в звуковия файл.
