Eмисия новини
от 18.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Джаз-трибют към Джон Ленън“ идва от Франция

Снимка: Архив

Когато преди 40 години, малко преди девет сутринта на 9 декември по „Хоризонт” една след друга минаха песен на „Бийтълс” и на Джон Ленън беше ясно, че нещо се е случило. Посмъртно не получи място до Висоцки в поредицата „Поети с китара” на издателство „Христо Г. Данов” (бяха се спрели до бъдещия нобелист Дилън), но по същото време не по-малко уважаваната „Народна култура” издаде прекрасните му преводи на Георги Рупчев. Сега вече има и други китаристи - особено джаз, които правят от поезията на Ленън добри импровизации, за разлика от повечето поп и някои от рок-кавърите ѝ. Всъщност, първите дами на джаза още в шейсетте обръщат внимание на мелодичната страна на музиката на „Бийтълс”, хармониите им привличат аранжори на биг-бендове, да не говорим за транс-жанрови проекти като „Тропически трибют” или Кралският симфоничен оркестър с хор.

Всеки уважаващ се лейбъл от време на време пуска компликации със свои артисти, включително джаз, с музиката Ленън и компания. По-редки, да не кажа единични са кураторските такива, където покрай по-известните имена има шанс да се открият и нови надежди, както и да се попадне на спорадични свирения на звезди в подобни компании. Французите от Wagram" правят точно това в навечерието на мрачната годишнина. Над половината избрани изпълнители са слабо известни, за други сме говорили по един или друг повод.

Селекцията включва песни от и след периода на „Бийтълс”, някои от които в повече от едно изпълнение („Come Together”, „Imagine”). Някои от музикантите (Нюен Ли, Ииро Рантала) са свързани с естетиката на Зиги Лох и „АСТ”, други, като „Пинк Търтъл” - с програмни „гавъри” и коледни колекции. 

Няколко думи и за имена, за които може би тепърва ще се говори. Приятнa е изненадата арфа-китарата на свързания по-скоро с киното и с преподавателската дейност Стивън Бенет, който също фигурира на два пъти в плейлиста – все пак има три албума с музиката на „Великолепната четворка“. Добро е и соло пианото на Бил Еншъл. Имаме поп-джази вокал и саксофонно соло в „Jealous Guy", както и класическото джаз-пиано трио на Лин Ариал. 

Няколко са дамските трактовки - класическа на Таня Мария, фънки на „Strawberry Fields Forever”, акустичен опит с убедителен инструментален финал върху по-малко привличащата внимание „Nobody Told Me”, романтично дуо в „Beautiful Boy”, убедително интро и последващ речитатив на „A Hard Day's Night", с интрига до финала. Предпочитащите провокации в стил Ленън няма как да останат безучастни към далекоизточната звучност на „Come Together”, лично за мен - квинтесенция на „John Lennon in Jazz (A Jazz Tribute to John Lennon”).


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.