Димитър Караджов e български композитор, автор на няколко опери, поставяни в чужбина, но у нас напълно непознат. В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 135 години от неговото рождение на 18 ноември 1885 г.
Димитър Караджов е роден в Пловдив. Музикалното си образование получава във Виена, Дрезден и Берлин, като най-голям принос при оформянето му като творец има Резничек, но в творчеството му се усеща влияние от Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Макс Регер, както и от френските експресионисти. Търсенията на Караджов са в областта на съвременната музика - вероятно той е първият български модернист.
За първи път концерт с негови творби прозвучава у нас на 12 декември 1919 г. в Народния театър, а следващата седмица и във Военния клуб. Свири Гвардейският оркестър под диригентството на Маестро Атанасов. В списание “Везни“ излиза рецензия за коцерта, подписана от Людмил Стоянов, в която четем:
“Богата и разнообразна мелодия, в която капризите на един модерен дух внасят чувствени емоции на някой минал или бъдещ свят. В нея няма нищо еклектично, нищо, което да напомня шаблон - светкавичен и необуздан, на места като Щраус, морен и сластен в своито източни мотиви - като Шуман и Римски-Корсаков, той им, все пак нещо напълно свое и близко нам - това е неговата славянска меланхолия.“
Въпреки че Караджов живее във Виена, той поддържа връзки с кръга около Гео Милев - на българските модернисти. За него Гео Милев отбелязва: „Композитор с огромна музикална култура“. През 1914 г. Караджов композира музикалната пантомима „Младият крал“ - либретото е на Теодор Траянов по творбата на Оскар Уайлд. Пантомимата е поставена във Виенската Фолксопер и е играна 14 пъти. Създал е и още няколко опери: „Дъщерята на Пилат“, “На морския бряг, “Милкана“ (приета в репертоара на Будапещенската опера), “Антигона“. Композира симфонична и камерна музика.
Има и литературни произведения - от замисления триптих „Златоструй“ през 1921 г. издава на немски език драматичната поема „Светицата“ с илюстрации на прочутия Оскар Кокошка. През 1920 г. той се връща в България, воден от мечтата си да създаде културен център в София, в който да има сграда за оперен театър, концертна зала и помещение за оперна музикална академия, и всичко това със собствени средства. Единственото нещо, което иска от Нардното събрание, е да му се отдели терен в центъра на София. Мотаят го две години и накрая, когато разрешават строежа, той внезапно умира - на 23 януари 1923 г., само на 48 години.
Тъжно е, че една такава светла личност като Димитър Караджов е напълно забравена - липсват партитурите на творбите му, почти нищо не се знае за живота му, дори и този невероятен жест - да построи културен център в София - никъде не се споменава. Питам се... толкова ли много композитори с европейска известност имаме, че да можем така, с лека ръка, да ги подминаваме?
