След срещата на върха в Брюксел и новите санкции срещу Турция европейски издания коментират защо наказателните мерки не са толкова твърди, колкото настояваха Гърция и Кипър.
Изданието "Юрактив" (Euroactiv) директно пише, позовавайки се на дипломатически източници, че Ангела Меркел и Бойко Борисов са блокирали по-твърди европейски санкции срещу Турция.
Срещу строги санкции са се обявили още и Испания, Италия, Малта и Унгария. Австрия е подкрепила наказателните мерки, докато Франция, която първоначално настояваше за твърд отговор на Европейския съюз, е укротила реториката си срещу Анкара, пише "Юрактив".
Френското издание "Монд" пък твърди, че най-силна позиция срещу санкциите са изразили Унгария и България, които според вестника не искат да застрашат добрите си търговски отношения с Анкара.
На приключилата среща на върха санкциите, които ЕС наложи на Турция заради нейните сондажи за природен газ, бяха по-меки, отколкото настояваха Гърция и Кипър. Европейските лидери разшириха списъка със санкционирани физически лица и се договориха за изготвяне на доклад до март 2021-ва година за състоянието на отношенията между Турция и Европейския съюз в сфери от политиката до търговията. Освен това Брюксел обяви, че ще координира действията си спрямо Анкара с новата администрация на Съединените щати.
Президентът Реджеп Ердоган пък благодари на тези държави-членки, които са се допринесли за смекчаване на санкциите.
"Разумните страни членки на ЕС предотвратиха играта срещу Турция. И на следващата срещана върха през март има очакване, че този въпрос отново ще бъде обсъждан. Трябва ясно и открито да кажем: Не е възможно да бъде решено нищо срещу Турция на следващата среща на върха в Брюксел", каза Ердоган.
