В момент, в който осъзнаваме съдбоносното значение на науката за опазването на човешкото здраве и за глобалното развитие на света, ви припомняме някои от срещите, които Радио България осъществи през годината с млади български учени със свой значим принос.
Стефан Кръстанов работи над създаването на квантовия компютър и преподава в Харвард, ала не забравя, че пробуждането си за науката дължи на своите начални учители в Бургас и на световнопризнатия преподавател Теодосий Теодосиев. 
Неразбираемата за повечето хора квантова физика той обяснява с прости думи: „Тя ни казва какви са фундаменталните ограничения, които вселената поставя върху нас“. Според учения, ако нещо не може да бъде постигнато със законите на квантовата информация, най-вероятно не може да бъде постигнато по никакъв друг начин. „Едно от приложенията на квантовия компютър е да симулира лекарства и материали, които трудно могат да се създадат в лаборатория“, продължава Стефан Кръстанов. Той обаче е сред учените, задаващи си и един философски въпрос - как с помощта на науката да работи за изграждането на по-добър свят.
Още за учения можете да прочетете в материала „Стефан Кръстанов – българският квантов физик в Харвард“.
Златко Минев – докторант по приложна физика в Йейл и изследовател в компанията IBMQuantum, успява да реши стогодишен спор между архитектите на квантовата физика Бор, Шрьодингер и Айнщайн. 
Благодарение на откритието му е доказана възможността квантовите скокове да се прогнозират и контролират, а бъдещите квантови компютри да се справят със задачи, непосилни за класическите устройства. Изследователят надгражда идеята си чрез създаването на нова технология - система за обратна връзка, която да управлява бъдещето на квантовите скокове чрез тяхното контролиране, хващане и връщане. През настоящата година Златко Минев е избран за един от 35-имата глобални иноватори под 35 г. в престижната класация на MITTechnologyReview и е удостоен с наградата „Джон Атанасов“, връчвана от президента Румен Радев. Повече прочетете и чуйте в публикацията ни „Млад учен от Йейл получи наградата „Джон Атанасов“ за 2020“.
Двама български специалисти станаха част от екипа на американския предприемач Илон Мъск, работил за историческото изстрелване на ракетата на SpaceX в Космоса. 
Трийсетгодишният Кирил Дончев се погрижи за наземните операции при подготовката за изстрелването на капсулата „Дракон“, а 25 годишният Орлин Велев допринесе за удовлетворяващия резултат в качеството си на отговорник за структурната стабилност на корабите на компанията.
За двамата ни сънародници разказахме в „Българи в екипа на Илон Мъск“.
Д-р Ваньо Везиров оглавява биотехнологичната компания OS IMPLANTS, която прави изкуствени кости за хора и животни чрез 3D принтиране. 
В деня на дипломирането си той получава наградата на Медицинския университет – София за своя 3D принтер за ставни импланти. „На принтера правим три неща“, обяснява д-р Ваньо Везиров. Най-напред това са анатомичните модели, на които да се учат студентите, следват хирургичните модели, представляващи части от тялото за експериментиране и упражняване на операции, и третото нещо са персонализираните импланти, разработени специално за пациента.
Още подробности за лекаря изобретател можете да намерите в „Млад лекар от София бе отличен за практическо приложение на 3D технологии“.
Росен Георгиев е докторант в Института по оптически материали и технологии на БАН и се занимава с научни изследвания в областта на отлагането на атомни слоеве и техните приложения. Отскоро е и ментор на студенти. За дистертацията си се вдъхновява от природния феномен иридесценция – пречупване на светлината, която придава ярка окраска на много влечуги, птици и насекоми.
Какво е приложението на научната му област, трудно ли е да бъдеш учен в България и какво го вдъхновява да се занимава с наука – всичко това ще чуете в интервюто, почестено в публикацията „Росен Георгиев – за професията „млад учен“.
Снимки: cnet, БТА, m.economy.bg, ЕПА, osimplants.com, fund13veka.bg
