На 70-годишна възраст почина поетесата Федя Филкова.
Федя Филкова е родена на 10 март 1950 г. в с. Малка Брестница, област Ловеч. Завършва немска филология в Софийския университет.
Поетеса, автор на осем стихосбирки – "Цветя с очите на жени" (1982; 2004), "Нежен въздух" (1988), "Рисунки в мрака" (1990), "Крехко разпятие" (2000), "Моята твоя любов" (2009; 2012), "Второ сърце" (2009), "Нищо тъмно" (2014) и сборника "Третата жена" (2014) и "Толкова е кратко. Стихотворения 1969-2019" (2020).
Превела е повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).
Дългогодишен редактор в издателство "Народна култура" (1982-1992). След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат, културен аташе в българското посолство във Виена (1992-1995), външнополитически секретар на президента на Р България Петър Стоянов (1997-2002) и съветник в българското посолство в Берлин (2005-2008). Носител на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата "Златен век" – "Печатът на Симеон Велики", на Министерството на културата на Р България. От 1972 г. е съпруга на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 г. организира, заедно с актьора Милен Миланов, ежегодния Поетичен Никулден, а от 2012 г. присъжда Наградата за нова българска поезия "Николай Кънчев".
Още след първата ѝ стихосбирка „Цветя с очите на жени“ поетът Александър Геров я нарича "българската Емили Дикинсън“ (1982).
Нагоре, нагоре
На Николай
Почакай, подай ми ръка,
заедно да изкачим стълбата до небето.
Земята тук като болна повръща
от неспирното колело на живота.
Без теб ми се вие свят.
Почакай, подай ми ръка!
