Eмисия новини
от 10.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Опустошителни пандемии са върлували от древността до днес

Снимка: Pixabay

Заразата от Covid-19 ни свари неподготвени. Животът в десетки държави придоби съвсем различни, непознати досега форми и това, което бяхме приемали за нещо естествено, неотменимо право - разходките, общуването, шопингът, ако щете, събиранията, пътуването, се оказа забранено.

Но който добре познава историята, знае - не се случва нищо, което да не се е случвало досега и дори не е толкова страшно.

"Аз не бих се изразил толкава крайно, защото всеки един човешки живот е важен, но на фона на големите епидемии от средновековието и ранното ново време, сегашната ситуация с Covid-19 не е толкова страшна. Имаме късмет, че не се е появил по-смъртоносен бацил", каза в предаването "нощен хоризонт" д-р Теодор Димитров, гл. ас. в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Едно от първите писмени свидетелства ни е оставил историкът Тукидид - за нещастието, сполетяло полиса Атина през 30-те години на 5 в. пр.н.е.

"Атинската тъй наречена чума - това е най-емблематичния пример за епидемия през античността. Какво е представлява атинската чума трудно можем да кажем, дали става въпрос за истинска чумна епидемия или за някакво друго заболяване като едрата шарка", подчерта д-р Теодор Димитров.

Атина съвсем не е изолиран случай:

"Ако четем други различни автори като Тит Ливий, ние оставаме с впечатление, че буквално всяка генерация през античността е била засягана от една или повече епидемии", допълни д-р Теодор Димитров.

Антониновата чума идва от изток:

"В историческите източници се споменава, че тя е избухнала в Персия, и е била пренесена от римските легиони от изток на запад".

Не 20, а 200 години е продължила следващата пандемия - Юстиниановата чума:

"Тя се появява на територията на империята - най-вероятно е била пренесена от Етиопия. За първи път чумата избухва в едно египетско пристанище в делтата на Нил, на име Делузиум. Един от основните автори, който описва върлуването на чумата, нейната симптоматика, Прокопий Кесарийски, в своята "История на персийката война", той буквално заявява че чумата за първи път се е появила във въпросния Делузиум през пролетта на 541 година. И от там чумата абсолютно мълниеносно се разпространява, на практика до края на годината тя успява да обхване целия Египет. През следващата година от Египет чумата бива пренесена най-вероятно по суша на територията на провинция Палестина, откъдето прониква на територията на Сирия и от Сирия по суша и по море достига до Константинопол".

Протичането на болестта е стряскащо. Въз основата на писмените свидетелства учените говорят за три вида чума, всяка с кой от кой по-ужасяващи симптоми. Бубонната, Септимичната или още септична, най-опасната, която, за щастие, не е сполетявала Балканите е белодробната:

Демографските и икономическите последствия могат да се определят с една дума - катастрофални. Очевидец като Прокопий Кесарийски говори за по 5 000 починали в столицата Константинопол през първите два месеца и 10 000 на третия, Йоан Ефески изчислява жертвите на 300 000. Учените са категорични - на страха очите са големи и дори това да не са точните числа, пораженията са огромни.

Опустошителната пандемия от 14 век обаче не е милостива към нас. Наричана Черната смърт в западната част на Европа, болестта е опустошителна. По традиция се твърди, че измира една трета от човечеството, но по-нови изследвания оценяват жертвите на половината от населението на света. Черната смърт бушува на вълни - в Западна Европа до 18 век, на Балканите чак до 19-ти. Причинителят е бактерия, срещана при бълхи и гризачи. Учените са категорични - заразата отново идва от изток - от Китай, пренесена от генуезките търговци. Според историците това е и една от причините за падането ни под османско робство.

В проучванията си френският философ Жан Делюмо твърди, че чумните епидемии конкретно и големите пандемии като цяло са се използвали за идентификация на враг.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.