Котката е свещено животно за мюсюлманите. Тя, според религиозните поверия, спасила пророка Мохамед от отровна змия в пустинята и в знак на благодарност той благословилнея и потомците й. Затова се смята, че ако убиеш котка, трябва да построиш джамия, за да изкупиш греха си. Полегнали на тази слава мъркащите са обсебили дори превърнатата от музей в ислямски храм "Света София". Любопитното е, че в продължение на 17 години талисман там била котката Глии.
Симпатяга с тигрова окраска, която привлякла вниманието на Мишел Обама при посещението й в Истанбул. Снимките на съпругата на американския президент, приклекнала да погали котето, обиколили света и отвсякъде заприиждали желаещи да се снимат с новата звезда. На Глии славата й дошла в повечко и изчезнала за повече от месец. Противниците на превръщането на музея в джамия смятат за показателен фактът, че животинката е починала две седмици след декрета на Ердоган.
Онова, което на мен ми направи впечатление в Истанбул са специалните устройства в централните квартали, които имат състрадателна едновременно към животните и природата функция. Когато си изпиеш кенчето с разхладителна напитка или пластмасовата бутилка с минерална вода хвърляш в машината, а тя пуска в чинийка шепа суха храна за уличните котки или кучета.
Но не мислете, че след като Аллах не е ласкав към лаещите, те са парии презрени. Никъде не съм виждала по-охранени безпризорни от Истанбул. Всяко от тях има марка за кастрация на ухото и е заприходено я към пекарна за симид, я към улична закусвалня, я към лъскав ресторант. И също като котките нямат никакво чувство на страх от хората и дори автомобилите.
