Не просто в навечерието на новата 2021 г., изпълнена с надежди за връщане към нормалния живот, но и броени седмици преди новият американски президент Джо Байдън да влезе в Белия дом - това е моментът, в който Брюксел и Пекин решиха да си стиснат ръцете, макар и виртуално, за бъдещите си търговски отношения.
„Това е само джентълменско споразумение, а не правен договор. Ако Китай не си спази обещанието, Европейският съюз може да прибегне до политическо оръжие, което ще бъде подкрепено с мнозинство, а именно - да наложи някакви ограничения за китайските компании. Споразумението осигурява по-голямо място за маневри на Европейския съюз и ако не бъде спазено от Китай, Брюксел ще има подкрепата на страните членки да наложи реципрочни мерки срещу Пекин“, заяви в интервю за „Събота 150” проф. Микеле Герачи, с когото се срещаме онлайн, докато е в Пекин. Един от най-тачените италиански икономисти, Герачи е познавач на китайската система и упорито търси подходи за повече европейски компании в нея, както и за повече китайски инвестиции в Европа и най-вече родината му.
„Мисля, че това беше точното време, защото преговорите се водеха дълги години. Сега имаше политическа воля и от страна на Китай, и от Германия и Франция, които бяха начело на усилията от страна на Европейския съюз. Най-важното е да има политическа воля, за да могат нещата да се случат. Също така трябва да подчертая, че това е споразумение по принцип и няма никаква юридическа стойност. Това е по-скоро политическо послание, което двете страни от споразумението изпратиха една на друга, а именно - искаме да правим бизнес заедно, но в момента икономиката не се развива добре“.
„Споразумението не е краят на процеса, а неговото начало. Разбира се, че европейските компании се сблъскват с много големи трудности, когато навлизат на китайския пазар. Някои хора биха се запитали защо китайските компании не срещат същите трудности в Европа? Споразумението е началото на един дълъг процес, а не постигната цел. Неговият основен смисъл е да накара Китай да бъде малко по-отворен за европейските компании в някои сектори, но това е бавен процес. Няма да стане утре сутринта“.
Но всяка сутрин проф. Питър Чейс от Германския фонд „Маршал” следи новините за погазването на човешките права в Пекин. Опитен дипломат с дългогодишна кариера в преговорния екип на Съединените щати, където е роден, Чейс не пести критиките си към Брюксел.
„Има теми, по които не може да направиш компромис. Не знам дали знаете, но аз бях част от екипа, който договаряше инвестиционните договори на Съединените щати. Когато договаряхме рамката с България, бях в позиция да кажа, че сферата, в която не можем да направим компромис, е върховенството на закона, доброто управление и защитата на собствеността. В тези случаи просто трябва да обясниш на партньорската държава какво те притеснява и защо трябва да бъде дисциплинирана, особено когато говорим за върховенството на закона“, коментира Питър Чейс, според когото не можем да гледаме на споразумението през призмата на крайните мнения:
„По принцип е добре да има споразумения между две страни, защото по този начин се слага законодателна рамка. Именно по тази причина ние имаме международно законодателство. Мисля обаче, че има хора, които се чудят дали това беше най-добрият момент за подобна стъпка в сътрудничеството с Китай, където има сериозни притеснения за върховенството на правото. Пример за това е случващото се в Хонконг и отношението към мюсюлманското малцинство“.
Тереза Фалън, директор на базирания в Брюксел Център за изследвания на Русия, Европа и Азия, е категорична, че към списъка с проблемни области могат да се прибавят още много - например Тайван, почти робските условия на труд и арогантното отношение на Пекин към редица европейски дипломати, които си позволяват да критикуват китайските действия. Именно заради това Фалън остро осъжда европейските лидери, дали съгласие за споразумението:
„Затвориха си очите за всички тези казуси, само за да постигнат споразумение в уречения срок. Особено в Съединените щати това се приема като награда за Китай за неговото лошо поведение. От една страна Европа има право да постъпи така. От друга обаче - по този начин отхвърля подадената от Съединените щати ръка за съвместна работа. Не мисля все пак, че със съвместната работа е приключено. Разбира се, изобщо не изглежда като добра новина, че европейците бяха притиснати и постъпиха по този начин, въпреки че Джейк Съливан им намигна в туитър и ги призова да изчакат администрацията на Байдън, която иска да работи с тях. Европейците израха да постъпят прагматично по своя си начин или може би дори бих го нарекла цинично“.
Макар и Питър Чейс също да има сериозни забележки към споразумението, със сигурност отхвърля тезата, че е трябвало да има координация с Вашингтон:
„Може би има хора в Съединените щати, които си задават този въпрос - не можеше ли Европа да изчака малко, тъй като всеки момент ще встъпи в длъжност новият президент Джо Байдън? Аз съм от хората, които не биха се съгласили с подобна теза. Разбира се, Европа и Съединените щати трябва да имат съвместен подход към Китай. Също така е вярно, че администрацията на Байдън ще промени подхода на Америка. Всъщност, целите остават същите, но тактиката леко ще се промени, а това включва и по-сериозно сътрудничество с Европа. Тя също би искала по-сериозно сътрудничество и синхрон със Съединените щати. Дори когато две държави си сътрудничат, всяка от тях трябва да гледа своя собствен интерес, когато взема решения. Не може Европа да действа, само защото Съединените щати искат или не искат нещо да се случи. Убеден съм, че Вашингтон трябва да уважава правото на Европа, ако иска да сключи споразумение и е стигнала до добро споразумение, да пристъпи към него. Големият въпрос за европейците е - беше ли това правилният момент за сключване на това споразумение? За мен отговорът, независимо какво иска американската администрация - било то на Байдън или на Тръмп - е „по-скоро не“.
От Пекин обаче Микеле Герачи има коренно различна позиция:
„Не мисля, че европейските компании, които се сблъскват със спад на брутния вътрешен продукт от минус 10 процента, особено се тревожат за ситуацията в Хонконг или Тайван. Аз съм италианец. Толкова е спадът на икономиката в моята страна. 10 на сто от фирмите фалираха през последната година. Има сериозни социални трудности. Сигурен съм, че и в България ситуацията не е розова. Комисията действа от името на гражданите на Европейския съюз и не мисля, че Хонконг или Тайван са основен приоритет за тях. Еврокомисията прави бизнес, не външна политика. Посланието е, че Европа иска да направи същото нещо, което и Съединените щати искат да направят, а именно - повече бизнес с Китай. Те подписаха своята „Фаза 1“ на споразумението с Китай, в което е заложен ангажимент повече американски стоки да бъдат внасяни в Китай. Това споразумение беше подписано без консултации с Европейския съюз, което е съвсем нормално. Съединените щати правят това, което е в интерес на техните граждани. Европа прави същото. Този ход не представлява геополитическа промяна на курса“. Според Герачи реален ефект от постигнатата принципна договореност ще видим най-рано след 5-10 години.
„Друг въпрос е, че европейците претендират, че подобряват условията на труд в Китай, тъй като настояват страната да спазва международните стандарти, каквито са те според Международната организация по труда, както и да отбележи напредък в борбата с принудителния труд. Веднага след като беше обявено споразумението, високопоставен китайски представител заяви, че Пекин никога не би се съгласил с това“, опонира Тереза Фалън, според която споразумението е огромна победа за Си Цзинпин, а топката се разиграва на полето на геополитиката.
Питър Чейс също вижда ситуацията отвъд преките икономически последици, които така или иначе към момента не могат да бъдат определени като „позитивни” или дори като „напредък” и отново поглежда към Вашингтон:
„Имам усещането, че народът и правителството на Китай искат страната да бъде разпозната като велика сила. Има хора, които са убедени, че Китай няма право на такава претенция. Аз не съм съгласен с тях. Ако Джо Байдън е умен, ще каже: „Ако искате да бъдете световен лидер, чудесно. Поздравяваме ви! Но за да станете световен лидер, трябва да поемете отговорност, особено по отношение на върховенството на закона или казано по друг начин - трябва да бъдете отговорен гражданин на света“.
