В своя юбилеен епизод 400 „Трамвай по желание“ представя на своята публика портрет на една от най-значимите фигури на българската култура от първата половина на 20 век – художникът е театралът Пенчо Георгиев.
Според мнозина големият художник Пенчо Георгиев е един от създателите на българската школа в сценографията. Наричан „театралният вълшебник“, творецът стои авторитетно между родното и модерното в една епоха на войни и сътресения, но и на модернистични търсения в европейското изкуство. Той се появява във време, когато стремежът да се направи „родно“, изобразителното ни изкуство добива нова насока, свидетелства неговият колега и приятел Сирак Скитник.
През 1929 г. Пенчо Георгиев заминава за Париж, където, както сам скромно пише в биографическите си бележки, „посещавах музеи и ателиета“. Всъщност там той получава международно признание и работи със знаменити фигури от епохата като Пол Лоран и Константин Коровин.
В годините на народната власт името му е използвано пропагандно като творец на соцреализма, макар че художникът загива нелепо още през 1940 г., падайки в асансьорната шахта на Народния театър.
Заслугата за възкресението и реабилитацията на големия художник и театрал е на Софийска градска художествена галерия, която организира изложба на негови произведения.
Радиопортретът на Пенчо Георгиев получаваме чрез госта в юбилейния брой 400 на „Трамвай по желание“ Станислава Николова от СГХГ, която е сред вдъхновителите и организаторите на изложбата.
