„Природата беше му дала двете ония дарби, с които облагодетелствува ония, на които отсъжда да владеят над човеците и да ги водят. Той имаше красноречието, за да подчинява сърцата и проницателността, за да управлява събитията.” Това са може би най-точните думи за Тодор Каблешков са казани от неговия приятел и съмишленик Константин Величков.
„Тодор е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков, но майка му умира млада и той е отгледан от Пена Каблешкова. Може би с разказите за хайдушките подвизи тя е запалила в душата на малкия Тошко любовта към поробения народ“, разказа пред Радио София Катя Мрънкова - дългогодишен екскурзовод, настоящ фондохранител към Дирекция „Музеи“ в Копривщица.
Още като дете той се е отличавал със своята любознателност. Учи в Копривщица и Пловдив, във френския султански лицей Галатасарай в Цариград. Именно от лицея са приятелствата му с Константин Величков и Павел Бобеков. Научава френски, турски и гръцки език, припомни Мрънкова.
Съдбовната среща на Тодор Каблешков с Васил Левски е в началото на 1971 г. Това се смята за началото на революционната му дейност.
На 1 януари 1872 г. Каблешков основава дружеството „Трудолюбие“ – кооперативно сдружение за икономическо и културно издигане на народа.
След смъртта на Апостола на свободата продължава революционната си дейност. Създава комитети, основава читалища и дружества. Подготвя активно всенародното (Априлското) въстание и именно той пише прочутото кърваво писмо.
Като пленник, на път към Пловдив, за да избегне мъчения и тежки разпити, Каблешков се застрелва с револвера на едно от охраняващите го заптиета.
Бил е само на 25.
Чуйте разговора на Боян Бочев с Катя Мрънкова.
