Как интересно работи съзнанието на човек. Изживяваш вълненията на твоето днес, в един момент обаче остаряваш, всеки път неусетно, и започваш да живееш само в своето вчера.
Изглежда все пак избираме времето, в което живеем – къде съзнателно, къде не чак толкова. Може би и затова е толкова тъжно, когато се усещаш не като герой на своето време, а като случайно преминаващ през него. Като човека, който винаги е седнал на другата маса.
С новата си поетична книга „Приказка само за теб“ Симеон Аспарухов припомня, че и в това има смисъл. Защото от маса на маса, човек намира себе си и времето, в което може да бъде именно такъв. Тук и сега, и малко назад.
Във втората си стихосбирка Симеон потвърждава, че е маратонец в поезията, който казва само онова, което иска и може. Той е и един социално недоволен човек, който не спира да пита докъде ще се докараме и какво ще оставим след нас.
Когато знаеш, че 1+1 всъщност е равно на 3 и именно в тройката е есенцията на живота, знаеш, че и книгата ти трябва да има още по-сериозна мисия. От монолога на автора, през диалога с читателя, „Приказка само за теб“ стига до благотворителната цел да подпомогне на новооткрития Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в с. Опицвет.
Още за мисията на Приказката, както и за асоциализацията и живота в квадрати – чуйте в звуковия файл.
