За първи път от 90-те години на миналия век насам има вероятност тази година крайната бедност да се повиши, алармират от ООН.
„Социалните и икономическите щети от пандемията са огромни и продължават да нарастват. Няма ваксина, която може да коригира вече нанесените щети. Изправени сме пред най-тежката глобална рецесия от осем десетилетия. Крайната бедност и заплахата от глад се увеличават. Причината за това положение е вече съществуващото неравенство и несправедливата структура на обществото. Пандемията се превърна в безпрецедентна криза, при която светът е изправен пред общ враг. За съжаление правителствата не излязоха с общ отговор на тази глобална заплаха“. Това заяви в края на 2020-а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
Годишният глобален хуманитарен преглед на световната организация изчислява, че 235 милиона души по света, или един на всеки 33-ма, ще се нуждаят от някаква форма на спешна помощ през тази година – 40-процентно увеличение, почти изцяло заради Covid-19. А Световната банка прогнозира крайната бедност да нарасне за първи път от 20 години.
Списъкът на страните, които се нуждаят най-много от хуманитарна помощ, се оглавява от опустошените от войни Сирия и Йемен, където близо 20 милиона йеменци се намират в най-тежката хуманитарна криза в света. Нужна от спешна помощ има и в Демократична република Конго, Афганистан и Етиопия. Йемен, Южен Судан, Буркина Фасо и Нигерия са страните, където гладът настъпва най-силно, като от него страдат най-вече жените и момичетата, тъй като поради културните модели, те се хранят последни и следователно – най-малко.
Брутният вътрешен продукт на арабския регион се очаква да намалее с 6%, икономическите загуби се оценяват на 150 милиарда долара, около 17 милиона души са загубили работата си, други 15 милиона араби са потънали в бедност, по данни на Лигата на арабските държави.
Сериозни финансови затруднения изпитват около 50 милиона американци заради пандемията. Много от тях се прехранват от социални кухни. Особено силно засегнати от пандемията и произтичащата от нея бедност са афроамериканците и латиносите. Още преди кризата с коронавируса 35 милиона американци едва свързваха двата края.
Ситуацията не е по-различна и в Европа. Антонио от Барселона, който преди пандемията е имал бизнес – тапас бар:
„Преди Covid бяхме нормално семейство, не бяхме богати, но изкарвахме прехраната си. Сега единственият ни доход е 400 евро, които съпругата ми получава под формата на социални помощи. Ние също получаваме храна. Кандидатствахме за нов универсален базов доход. Чакаме, надяваме се, но засега няма потвърждение. Дори не получавам обезщетения за безработица, нямам право на това. Детето понякога иска сладолед, но няма с какво да се купи“.
Очаква се пандемията да увеличи броя на бедните в Испания и от 12 милиона хората в нужда да станат 13 милиона. През 2020-а беше решено да се въведе гарантиран базов доход за част от населението, но по-малко от 1 процент от заявленията бяха уважени.
Обедняване има и в Австрия – шестата най-богата държава в Европейския съюз. Германката Регина, която е трябвало да работи в хотелския бизнес в Австрия, но сега се намира в приют за бездомни:
„Никога преди не съм била в такава ситуация. Невъзможно е да се върви напред или да се върнеш назад и има хиляди и дори милиони хора като мен. Нервите ми са разбити, притеснена съм как ще се развият нещата по-нататък. Не знам какво ме очаква”.
Таня Весели, директор на благотворителната организация „Volkshilfe“:
„Коронавирусната криза е като лупа – през нея можете да видите всички болезнени точки на обществото. Днес имаме 70% увеличение на онези, които търсят спешна помощ, хранителни пакети. Има хора, които мислеха, че никога няма да зависят от безплатна храна за изхранване на семействата си“.
Междувременно от УНИЦЕФ предупредиха, че заради дългосрочното въздействие на пандемията върху образованието, прехраната и общото благосъстояние бъдещето на цяло едно поколение деца е застрашено. За първи път се налага организацията да подпомага изхранването на деца във Великобритания – шестата най-богата страна в света.
Между 20 и 36 процента от семействата във Франция пък не успяха да заделят средства за подаръци за децата си за Коледа. През 2020 г. беше отчетено, че броят на бездомниците в Европейския съюз е нараснал със 70 процента за последните 10 години.
Междувременно, Аржентина обложи с данък богатите - хората с декларирани активи над 200 милиона песо ще плащат прогресивна ставка до 3,5 процента върху състоянието си в Аржентина и до 5,25 на сто върху това извън страната, като събраните средства ще отиват за справяне с последствията от пандемията.
„През 2020-а Китай постигна историческо постижение в утвърждаване на едно умерено проспериращо общество във всички аспекти и убедителен успех, кован 8 години, за изкореняването на крайната бедност, от която бяха засегнати почти 100 милиона души, живеещи в селски райони. Във всички 832 най-нуждаещи се района бедността беше преодоляна“.
Китай, Виетнам и Южна Корея са едни от малкото икономики, които приключиха 2020-а с положителни темпове на икономически растеж.
Разделението бедни/богати се усеща и в осигуряването на ваксина срещу Covid-19. Американски медии съобщават за случаи на богати хора, предлагащи щедри дарения, за да получат дозите по-рано от предвиденото. А в рамките на два последователни дни бяха публикувани данни как тримата най-богати американци са в позицията да не плащат данък общ доход, докато дребните кражби на храна и хигиенни материали нарастват. Все повече се говори и за т.нар. „здравно неравенство”, изразяващо се в презапасяване с ваксини в развитите държави, което може да лиши от имунизации милиарди хора в по-бедни райони на света.
Милиардерите по света обаче остават незасегнати. В Съединените щати те увеличиха богатството си с близо 1 трилион долара от началото на пандемията. По-скромен е ръстът при 22-мата най-заможни руснаци – почти 500 млн. долара. Състоянието на 15-имата най-богати американци – между които са главният изпълнителен директор на „Фейсбук” Марк Зукърбърг и изпълнителният директор на „Майкрософт” Бил Гейтс, нарасна с 40 процента. Най-печеливша 2020-а беше за предприемача Илон Мъск, чието състояние е нараснало с 242 процента за 12 месеца. Главният изпълнителен директор на „Амазон” Джеф Безос пък е прибавил 65 милиарда долара в сметките си. „Никога досега в Америка не е имало подобно струпване на богатство в ръцете на толкова малко хора”, подчерта ръководителят на фондацията „Американци за данъчна справедливост” Франк Клемент:
„Милиардерите се справиха добре, защото имат много и големи активи и по време на пандемията много от тези активи увеличиха стойността си. Те могат да разчитат на инвестициите във фондовата борса. Вярваме, че можем да наберем 10 трилиона долара през следващите 10 години, ако се създаде справедлива данъчна система по модел, разработен от нашата фондация. Много американци живеят от заплата до заплата. 40 процента от населението не разполага с дори 400 долара в банковата си сметка”.
Масово неудовлетворение предизвика миналия месец решението на републиканското мнозинство в американския Сенат да остави директните помощи за всеки американец по 600 долара, вместо поисканите от Доналд Тръмп 2000 долара. Някои обаче подкрепят това решение. Сред тях е Джоел Грифин, финансов експерт в консервативния мозъчен тръст Heritage Foundation:
„По този начин бихме понижили дългосрочния потенциал за растеж на икономиката, защото това се явява спирачка за инвестициите, проучванията и развитието. Отгоре на всичко се конфискува доход, създаван от печеливши предприятия. По този начин се осигуряват краткосрочни политически ползи, и някои от нас може да се насладят на чуждото богатство в джоба ни, но в дългосрочен план това вреди на икономиката. Вместо желание да бъдат премахвани неравенства в обществото, трябва да се концентрираме върху това как да сме по-добре подготвени да преследваме мечтите и стремежите си. Често се говори за ножицата между богати и бедни, вместо да се изтъкне сравнението между бедните и средната класа сега и положението им пред 40 години. Бедните са в по-добра ситуация, отколкото преди няколко поколения. Същото важи и за средната класа”.
Печалбите през тази година на някои от фармацевтичните компании, разработили ваксини срещу Covid-19, само от тези препарати се очаква да бъдат между 8 милиарда и 13 милиарда долара.
Има го и добрият пример – в лицето на Макензи Скот, бившата съпруга на Джеф Безос и 18-и по богатство човек в света. Тя дари над 4 милиарда долара на хранителни банки и фондове за спешна помощ в Съединените щати през последните четири месеца на 2020 г.
Снимки: Ройтерс, www.unsplash.com, www.pexels.com, www. pixabay.com, www.freeimages.com, www. freerangestock.com
