Тези дни беше публикувано интересно психологическо изследване за особеностите на политическото лидерство в България. Авторите му стигат до любопитни изводи за начина, по който политическите лидери мислят за своята роля, за групата, която лидират, за смисъла, който придават на работата си, за действащата, често несъзнавана групова динамика, която определя всичко това. Основното, което се налага като извод, е, че българското политическо лидерство е опит за лидерстване не с групата, а над групата.
Остава въпросът дали това научно изследване, базирано на знания и опит на съвременната политическа и клинична психология, ще намери път към хората, които касае пряко, и дали ще повлияе на тяхното поведение в бъдеще. Участвалите в него около петдесет действащи политици на високи позиции ще получат обратна връзка, която, може би, ще осветли усилията им. От обратна връзка обаче се нуждаят всички – избирателите, които волно или неволно участват в тези групови динамики.
Чуете още подробности от един от двамата изследователи – д-р Иван Иванов – за представите на политиците за лидерство в психологическо изследване сред парламентарно представените сили.
