Така в „Защо не съм“ Ботев се измайтапи с Кръстьо Пишурка преди около век и половина и оттогава се подсмиваме и ние. А Кръстьо Пишурка е много достоен възрожденец и будител – прави първите стъпки в съвременния български театър, създава едно от първите читалища в страната в собствения си дом, с купени от него книги, може би е първият български режисьор, чел е произведенията на Петрарка, Байрон, Милтън, Волтер. Чел ги е през ония времена, когато чобанчетата на Захарий Стоянов са смятали за връхна точка на остроумието да се изтагарчат с по някоя гега зад врата...
И този „кротък човечец“ е попадал цели седем пъти в кауша поради неугодност пред турските власти, както и пред гръцките религиозни и светски авторитети.
За Пишурката и за несправедливото премълчаване на някои фигури в историята говорят професор Светлозар Игов и Петя Александрова, главният редактор на алманах „Огоста“ Мартен Калеев и професор Андрей Пантев.
Темата се разлива и развива и около историческата памет изобщо, става дума за провинциалния синдром и „комплекса Македонски“, както и за склонността на някои нации да търсят величие в миналото, когато са недоволни или притеснени от настоящето.
