В петък президентът Путин подписа Закон за продължаване с 5 години на изтичащия на пети февруари руско-американски Договор за ограничаване и съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия. Бъдещето на споразумението беше една от основните теми в първия телефонен разговор между президентите на Русия и Съединените щати. Владимир Путин и Джо Байдън решиха за броени дни въпрос, който беше предмет на дълги и безрезултатни преговори с администрацията на Доналд Тръмп. Какво означава постигнатото споразумение за бъдещето на диалога между Москва и Вашингтон по въпросите на стратегическата стабилност? Александър Чеков от Института за международни изследвания и преподавател в Московския държавен институт по международни отношения на руското външно министерство коментира темата пред БНР.
Продължаването на руско-американския Договор за стратегическите настъпателни оръжия безспорно е добра новина. Можем ли обаче отсега да прогнозираме в каква посока ще се развие диалогът между Москва и Вашингтон по въпросите на стратегическата стабилност?
"Не зная какъв подход е избрала администрацията на Байдън към проблематиката на международната сигурност и контрола над оръжията. Все още не са публикувани стратегическите документи. Това беше по-скоро ситуативно решение, продиктувано от необходимостта договорът да бъде спасен. Вероятно най-важното е, че при сегашната политическа ситуация проблемът с контрола над оръжията не е водещият приоритет на Байдън. Той има достатъчно вътрешнополитически проблеми. Затова засега можем да съдим за намеренията му на първо място по назначенията на определени хора на определени длъжности. Съставът на администрацията, който виждам сега, ме кара да си мисля, че там са основно хора, които имат нагласата да водят диалог.
Има желание за диалог, но резултатите, до които той може да доведе са много ограничени, защото редица проблеми останаха извън обхвата на сключения договор. Това са проблемите и с противоракетната отбрана, и с тактическото ядрено оръжие, и с оръжието, основано на нови физически принципи, изобщо това, което наричаме перспективни военни технологии. В момента ми е трудно да си представя, че по-нататъшният диалог и намаляването на стратегическите оръжия е възможно без решаването на тези въпроси.
Продължаването на договора, разбира се, е много хубава новина, но за съжаление тя не отговаря на въпроса какви биха могли да бъдат по-нататъшните перспективи на този процес. На дадения етап е очевидно, че ако американската страна не е готова да направи отстъпки по някои ключови въпроси, то много ми е трудно да си представя, че руската страна ще се съгласи да сключи някакво ново споразумение за по-нататъшно намаляване на количествата ядрени оръжия".
Някои експерти разчетоха речта на президента Путин пред Световния икономически форум в Давос като готовност за диалог със Запада и най-вече със Съединените щати. Какво послание отправи Владимир Путин към Джо Байдън?
"Струва ми се, че това е послание да бъде отворена нова страница в отношенията. Преди това имаше големи очаквания от администрацията на Тръмп. Тръмп многократно заявяваше, че е за подобряване на руско-американските отношения. В крайна сметка обаче той се оказа в много тясно пространство, в което нямаше място за маневриране. Колкото и да е парадоксално, политиката му спрямо Русия беше по-твърда, включително от гледна точка на санкционния натиск, отколкото при администрацията на Обама. Когато започна да се сменя администрацията, у Путин естествено се появи желанието да покаже, че Русия е готова за диалог, че е крайно заинтересована от възобновяването на конструктивното сътрудничество с Америка".
Какво означава за Русия назначаването на Антъни Блинкън и Виктория Нюланд за държавен секретар и заместник-държавен секретар по политическите въпроси съответно?
"Това са преди всичко професионалисти. С тях може да се работи за решаването на едни или други въпроси. Ако говорим за ограничаването на оръжията, то там също има определени перспективи. На поста заместник-държавен секретар по контрола над оръжията е назначена Бони Дженкинс, която дълго време се е занимавала с проблематиката на неразпространението и активно си е сътрудничила с Русия на много международни форуми. Никога не си е позволявала радикални изказвания като предишния главен преговарящ с Русия Маршал Билингсли. Според мен назначаването й показва, че новата администрация е готова да деполитизира тези въпроси и да изгражда отношенията си с Русия на относително равноправна основа.
За директор на ЦРУ беше избран Уилям Бърнс - президент на Фондацията Карнеги за международен мир, дипломат от кариерата, познавач на Русия, бивш американски посланик в Москва, човек с много добра репутация сред руските си колеги.
"Това също може да се възприеме като добър знак, защото помня посланик Бърнс като човек, който се отнасяше добре към Русия въпреки проблемите в руско-американските отношения, който поддържаше добри отношения с руските дипломати и на когото можеше да се разчита при обсъждането и съгласуването на определени въпроси".
Възможно ли е на някакъв етап да се стигне до преразглеждане на споразуменията, от които Съединените щати и Русия излязоха - Договорът за открито небе и Договорът за ракетите със среден и малък обсег?
"Очевидно ще има някаква дискусия за това какво да се прави с Договора за открито небе. Може би има шанс за постигане на някакво споразумение, което ще осигури или действието на самия договор, или на част от верификационните процедури, които са предвидени по него.
Що се отнася до диалога за ракетите със среден и малък обсег, тук вече има фундаментални разминавания, които са трудно преодолими в настоящия контекст. Най-доброто, на което можем да се надяваме е въвеждането на мораториум върху разполагането на такива ракети".
