"Много хора с авторитет са излезли от нашето село. Имаме много добър художник, който все още рисува, макар че е на 95 години, Сава Цоновски. Живее в София, но през лятото е в Ботево. Имаме и много доктори, дето са излезли от селото. Професор Мермерски също. И генерал имаме и двама военноморски офицери...", обяснява Йошка Михайлова- последният кмет на селото, преди да започнат да назначават тук кметски наместници. Била е на тази длъжност два мандата и то в най-трудните, според нея 
времена- прехода от социализъм към демокрация в началото на 90-те години.
"Това време беше най-трудното- ликвидацията на стопанствата и връщането на земята. Спомените ми са неприятни, защото едно го мислехме, а друго стана. Просто хората бяха разединени, всеки си имаше мнение и се работеше трудно. Но, все пак, преодоляхме и това нещо. По професия аз съм селскостопански специалист- зоотехник . И това, което е градено от нашите родители, след което ние сме го поели, всичко беше ликвидирано. Няма ферма, няма ТКЗС, няма нищо. Всичко беше съсипано...
Много малко искаме ние- да имаме ток, да имаме вода, да имаме доктор... Ние сме стари хора и не искаме много. Не искаме нито барчета, нито кафенета, нито ресторанти, нито кино- нищо. Искаме само да живеем спокойно..."
Че в селото са останали само възрастни хора не отрича и кметският наместник днес, Соня Ненкова и съжалява, че младите нямат стимул да се завърнат в родното място:
"Най- големите ни проблеми са свързани с ЧЕЗ и с телекомуникационните компании- със сигнала на селото, защото 21 век без Интернет, ми се струва малко нереално. Но, въпреки всичко, се справяме. А що се отнася до електроразпределителното дружество, проблемите идват от непочистената и неподдържана мрежа. Даже преди Коледа сме били 10 дни сутрин от 9:00 до 16:00 часа без 
захранване, за да сменят стълбове по далекопровода. И точно на Бъдни вечер токът ни спря за около 40 минути. Когато попитах защо зимата, като беше толкова дълга есента и лятото с хубаво време, те ми обясниха, че имало процедура, обществени поръчки, обжалвания и т.н. и сега бил дошъл моментът да сменят далекопровода. Не знам какво се случи с този далекопровод, но мрежата не е почистена в селото все още. Аз не мога да си представя, ако в това село имаше 4-5 деца, как щяха сега онлайн да се обучават...
Иначе, селото ни е най-хубавото. Имаме си гора, язовир, река- всичко си имаме. Животът тук е спокоен. Имаме и много дълголетници- преди 3 години почина един дядо на 103 години, а тази година почина баба на 100 години. Сега следващият дядо, който остана най-възрастният, е роден през 1925 година. Наистина спокойно се живее...
От миналата година, когато започна пандемията, в селото нямаме нито един човек, който да се е разболял- да е кихал или кашлял. Ние тук сме едно затворено общество и някакси се съхранихме и запазихме..."
Защо в този природен резерват, в който живеят не малко столетници, няма възможност за селски туризъм. Как местните хора гледат на ваксинирането срещу коронавируса и ще съумее ли Ботево да се запази или ще се превърне в поредното угаснало съкровище. Отговор на тези и други въпроси чуйте в пълните интервюта на кметския наместник, Соня Ненкова и Йошка Михайлова, а спомени за родното село ще чуем от известния акварелист Сава Цоновски и проф. Йонко Мермерски от Вашингтфон.
