“Най-бързо развиващото се нещо във вселената е бебешкият мозък“, казва Даниела Тахирова (психолог) в “Нашият ден“ и подчертава:
“Образователните дефицити биха могли да се натрупат във всяка една възраст. Бебето и малкото дете са едни от най-интензивно учещите личности“.
Ето защо липсата на подготвени специалисти е ключов фактор в детското развитие:
“Липсата на кадри е фактор, защото децата в тази възраст малко или много трябва да претворят. Т.е. трябва да направят нещо по-различно от моделите, които им предоставят възрастните хора, защото времената, в които те ще живеят, са различни. За да са добре и ефективни в тези нови времена, те трябва да са нещо различно от хората, които ги обучават. По-лесно и по-възможно е да се преработи модел, който идва от родителите, отколкото модел, който идва от бабите и децата. И в природата е така.
Родителският модел
“Колкото по-рано в детското развитие е заучено нещо, толкова по-устойчиво е то. Така че аз не мога да кажа какви трябва да бъдат родителските модели, но мога да кажа, че те са изключително важни и децата ги привнасят в детската градина или в яслата. Върху децата започват да влияят моделите на възпитателите, както и на другите деца. Това е фундаментът, върху който се изгражда по-нататък цялостното детско развитие.“
Важността на първите години е огромна. Както децата, така и възрастните учат чрез примера, преживяването и обмена, казва още тя.
“Ние не знаем какво ще се случи след двадесет години, но можем да научим децата да са любопитни, да харесват да учат и да прилагат, това което са научили. Другото, което можем да ги научим, е да знаят, че с всяко нещо могат да се справят. Че има различни роли, че светът е необятен.“
А детският потенциал можем да стимулираме чрез гъвкавост и самостоятелност, акцентира тя.
Повече за ролята на моделите в ранното детско развитие можете да чуете от звуковия файл.
