Важна стъпка към стабилизацията на Либия беше направена вчера. Участниците във Форума за либийски политически диалог, свикан от ООН, избраха тричленен президентски съвет и нов премиер - Абдул Хамид Дбейба. Сега бившият функционер на Кадафи трябва да състави временно правителство, а задачата на това правителство ще бъде да подготви и проведе референдум за нова конституция и избори, насрочени за 24 декември. Само допреди година споразумение като вчерашното бе немислимо. Тогава източният командир Халифа Хафтар щурмуваше Триполи и блокираше петролните терминали.
Днес Хафтар е отхвърлен на стотици километри от Триполи и думата имат политиците, но истинското предизвикателство - съграждането на либийската държава, тепърва предстои, посочи в интервю за „Събота 150“ Матео Коломбо. Той е анализатор от Европейския съвет за външна политика (ECFR) и Италианския институт за международни политически изследвания (ISPI).
Изборът на делегатите, събрани едва ли не инкогнито недалеч от Женева, беше пълна изненада за всички, които очакваха, че временното правителство ще бъде оглавено от всесилния вътрешен министър в Триполи Фатхи Башага. Но който и да бе избран, щеше да се справя с един и същи проблем.
„Проблемът е, че дори да имаме споразумение на хартия, на практика в страната гъмжи от въоръжени формирования. Държавата няма монопола върху силите за сигурност, необходим за да наложи волята си. В момента бележим напредък в преговорите по политическите въпроси, но изоставаме в решаването на военните“, отбелязва Коломбо.
Според него действително обединение на Либия след десет години междуособици не е реалистично да се очаква, поне не в краткосрочен план.
„Възможно е малко по малко да бъдат изградени институции с представителство от Източна и Западна Либия, а тяхната власт да бъде постепенно разширена върху цялата страна. Но най-вероятното развитие е да се проведат избори, да се създаде национално представителство, но властта да остане концентрирана на локално равнище, така че различните части на Либия да са на практика автономни. Ако събитията не се развият добре и се върнем към въоръжен конфликт, защото Хафтар все още контролира най-многобройните формирования, поредният срив на институциите ще бъде много трудно обратим. Ще има някакви политически договорености, но рискът нещата да се объркат все още е твърде висок, защото държавата е разпокъсана и неспособна да разоръжи милициите. Ще трябва доста време, за да се изгради такава държава. Проблемът не е толкова в това, че някой не се спогажда или не харесва някого. Проблемът е най-вече в слабостта на институциите. Поради гражданските войни от последните години нямаше възможност да се изгради либийска държава“.
Ден преди делегатите в Швейцария да изберат временен премиер, в Ню Йорк Съветът за сигурност на ООН предприе малка на пръв поглед стъпка за гарантиране на мира. Съветът инструктира генералния секретар Антонио Гутериш да сформира и прати в скоро време „преден екип“ от наблюдатели. Една от задачите на екипа е да подготви условията за по-широка мисия за наблюдение на примирието, сключено през октомври миналата година. Сред тези условия са демилитаризацията на района около стратегическия град Сирт и извеждането на 20-те хиляди чуждестранни войски от Либия. Още една задача на предните наблюдатели е да предложат изменения в мандата на мисията на ООН. Именно това може да се окаже ключ към решаването на институционалния проблем в страната.
„Идеята да се разшири мандатът на наблюдателите може и да е добра, но за изграждането на институции са нужни финансови средства, а това е деликатен въпрос в момент, когато всички изпитваме икономически трудности заради пандемията. За целта е необходимо и съдействието на местните играчи. Петролът може да донесе доста приходи, но те ще са от полза само ако постигнеш съгласие в какво да ги вложиш,“ сочи Коломбо.
Задействането на Съвета за сигурност на ООН е признак за променения международен контекст на либийската криза.
„Катар възобнови дипломатическите си връзки с Египет и с арабските си съседи от Персийския залив. Те все още са съперници, но поне вече разговарят помежду си, което може да е свързано със смяната на президента във Вашингтон. Страни като Русия разбират, че сме в нова фаза от развитието на либийския въпрос. Понеже никой не можа да спечели войната и да овладее цялата страна, е по-добре всеки да гарантира интересите си чрез дипломация“, отбелязва анализаторът от Европейския съвет за външна политика.
Франция дълго време пречеше на дипломацията, като на практика взимаше страната на монархиите от Залива срещу опитите на останалите европейци да договорят компромис. И тази седмица президентът Еманюел Макрон говори пред Атлантическия съвет за „поправяне на либийската ситуация“ чрез „пропъждане на турските войски“, подсказвайки че вижда в Либия преди всичко като турски проблем. Но според Матео Коломбо французите също разбират промяната в съотношението на силите:
„Днес ситуацията е по-различна в сравнение с преди 3 години. Всички европейски държави имат интерес да намалят влиянието на Турция и на арабите от Залива. Предвид това Франция преосмисля позицията си и застава зад Агила Салех и политическите сили в Тобрук“.
Новата администрация в Съединените щати също се активизира по либийската тема. С неприсъща за четирите години управление на Тръмп прямота, миналата седмица американският представител в Съвета за сигурност посочи с пръст конкретни виновници за напрежението в Либия - наред с Русия сред тях бяха споменати и формалните съюзници на Вашингтон Турция и Обединените арабски емирства. Администрацията на Байдън ги подкани недвусмислено да прекратят интервенцията си в Либия. На практика обаче Вашингтон няма как да постигне кой знае какво, без да има свои войски в страната.
„Съединените щати не са в състояние да решат либийския проблем, защото нямат такова влияние на терен. Това, което могат да направят, е да стимулират разбирателство между регионалните сили. В момента би било по-ползотворно ако, да речем, Египет признае интересите на Турция в либийския енергиен сектор,“ смята Коломбо.
Миналия юни египетският президент Абдел Фатах ал Сиси издаде практически ултиматум Турция и поддържаните от нея западнолибийски сили да спрат настъплението си към Бенгази. Но през последните месеци Египет проведе ред консултации с поддържаната от Турция администрация в Триполи. Визитата на либийския вътрешен министър Фатхи Башага в Кайро миналия ноември бе последвана от още контакти. Според Коломбо това може да означава сближение между Египет и Турция.
„Нереалистично е да се очаква, че Хафтар ще завладее Триполи, както е нереалистично да се очаква западнолибийските сили да завладеят Бенгази. По тази причина Анкара и Кайро в момента се опитват да се разберат. Това е важно заради ключовото им значение - на Египет като поддръжник на Хафтар, и на Турция като страната, която внесе обрат в бойните действия и изтласка Хафтар на стотици километри от Триполи. Разбира се, Египет и Турция си остават и ще си останат противници, но вече са склонни на преговори помежду си. Фактът, че египетска официална делегация посети Триполи, бе немислим преди година,“ отбелязва Матео Коломбо.
Дори ако в самата Либия безизходицата все още да изглежда пълна, за пръв път от дълго време изглежда, че външните фактори действат градивно. Основни външни играчи вече са по-склонни да разговарят помежду си, вместо да насъскват либийските си подопечни едни срещу други.
