Какви са резултатите от независимото преброяване в сливенския квартал “Надежда“? Какво е неговото бъдеще и какви са промените в последните години? Темата коментира в “Нашият ден“ социологът Алексей Пампоров:
“Тъкмо приключихме две изследвания и все още буквално топли-топли обработваме данните.“ – съобщава той и пояснява – Какво можем да кажем, че се е променило, като първи резултати, които забелязваме? Очевидно хората се опитват да избягат от квартала. Обиколихме и посетихме всяка една входна врата, всяко едно домакинство, което живее в там. Това, което установихме: че, спрямо резултатите от преброяването от преди десет години, населението, което постоянно живее в квартала, е намаляло с една трета. Ако броим и хората, които са в чужбина, е намаляло с 15%.“
Оставащите – невъзможност или нежелание
“Южната част на квартала, която преди представляваше около една трета от населението на квартала, най-бедната част, в момента две трети от населението на квартала е съсредоточено там. Зоната, която е най-силно маргинализирана, с най-ниско образование, с най-дълбока бедност – се разраства. Остават много домакинства със самотно живеещи възрастни баби и дядовци. И възрастни хора, които отглеждат внуците си. Децата в квартала в момента са около 36% от населението.“ – обясни Пампоров.
“Добрата новина е, че нивото на безработица не е чак толкова високо. Безработните от възрастните в квартала са около 8%. Т.е. работят, макар и някаква по-мизерна работа, по-ниско платена, намерили са ниша, в която да оцеляват. Също много голяма част от хората, които са били с риск от безработица, са заминали в чужбина, 21% от населението е в чужбина, това е много сериозно число."
Пандемията
“Около 40-50% от тези хора нямат достъп до интернет. Техните деца не биха могли да се обучават онлайн. Нещо повече, когато 95% от възрастните хора са с основно и по-ниско образование, те нямат капацитет да подкрепят децата си при дистанционно образование. Имаме нужда от спешни мерки, които да помогнат, ако продължава изолацията, на място да влизат педагози, да се направят целеви курсове. Защото иначе ще задълбочим бедността, ще задълбочим изолацията. И тези, които останат, няма да имат собствен ресурс да се измъкнат в никакъв случай.“
Подходи
“Подходите може да ги приложи държавата, ние не можем да ги приложим. Социолозите и етнографите от години говорим, че и държавата, и Европейският съюз, въобще публичните политики, сбъркаха посоката с това, че слагат всички под един общ знаменател. Че се мислят всички роми като една хомогенна маса, че се говори за ромската култура като нещо хомогенно, унифицирано в някакъв смисъл.
Подходът трябва да е много диверсифициран. Към всяка махала, към всяка общност трябва да се видят какви са местните нужди, да се разбере какви са местните проблеми и съответно да се подходи по този начин. Защото в различните квартали живеят много различни общности. Тук акцентът е не всички квартали, които по инерция мислим за ромски или за цигански, в медиите или в макрообществото са такива. Те са просто зони с концентрация на бедност и ниско образование. Зони, в които доминираща е културата на бедността. Това е проблемът, че трябва да престанем да мислим тези квартали като етнически квартали, а да ги мислим като квартали с концентрация на много голяма бедност.“
Повече можете да чуете от звуковия файл.
