„Опашката“ е опит да бъде прочетено настоящето, тя е най-полифонично некоректната книга. Този роман или се чете като филм, или се сънува като сън – за да се преглътне. Прибързаните анализатори на литературни текстове могат да нарекат книгата "политически трилър", други могат да я пренасочат към драматургичните форми. "Опашката" като че връща Захари Карабашлиев към "18% сиво", тя потвърждава умението на автора да разказва. Опашката като метафора и челно обобщение... Една захапана, дори прехапана опашка... Това е един особен вид сомнамбулизъм, едно особено сънуване. Всички пушки на Чехов гръмват до края на спектакъла, а прочитът на романа дава повод за нов разговор.
Накъде отиваме, накъде върви светът? Захари Карабашлиев разказва в "Артефир":
"Това е книга за промяна. И книга, която претърпя много промени. Писах я години преди пандемията – може би от 2014 г. Започна от сцена за театрална пиеса. Писах докъм 2018 – не се получи пиеса, върнах се отново към идеята за роман и така вървя до лятото на 2020 г. Напред-назад – между пиеса, театър, кино... Много важно е сънуването. Особено в последните месеци, когато завършвах книгата, не си спомням нито една нощ без сънуване и без много напрежение, което рязко спря, след като я предадох на редакторите."
Макар да се чете леко, това е тежка книга в тежко време
"За да се стигне дотам, че нещо да се чете леко, аз го пиша доста бавно. Истината е, че ние пишем не защото ей така сядаме с един куп теми, които искаме да сложим на масата и да ги разискваме и да им даваме отговори, а защото самият аз търся отговори на въпроси, но те не стават по-малко с времето. Писах книгата преди това, но пандемията ми даде един много хубав фон, на който я завърших. И допълних фона на тази красива и трагична история между Невена и Павел. Светът продължава да не ми е ясен и с тази книга аз се опитвам за себе си да си обясня някои неща. И всъщност, помага..."
Книгата не дава отговори, но поне подрежда въпросите
"Действието на книгата се развива след втората пандемия. Колко по-научнофантастично би могло да бъде от това, което ни се случва вече една година? Кой би могъл да си представи, че ние по един много лек и неусетен начин можем да бъдем върнати на практика в едно прединдустриално общество – не ни е разрешено да пътуваме, да се събираме... като крепостни селяни..."
Любовта в романа дава ново зрение
"Апостол Павел в прословутото си обръщение към коринтяните, където говори за любовта, казва "Когато бях дете, виждах всичко чисто и ясно, а сега, като възрастен, го виждам като в мръсно огледало" и "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка"."
Героите
"Много често тиранията започва с демагогия. Моята книга разглежда вътрешните убеждения на един априори чист човек, който вероятно бива заразен от вируса на възможността за власт, от вируса на възможността за промяна. И как той вече действа в тази нова среда и ситуация, как това рефлектира върху неговата любов и връзка с любимата, със света, с историята, с бъдещето..."
Опашката
"От героинята осъзнах всъщност колко много означава една опашка, колко много значения има – дали тя е опашка за хляб, дали е опашка за ваксини, дали е опашка на хвърчило, дали е опашка на животно, "на опашката на историята"... Изключително много полиреферентна може да бъде опашката. Историята/времето често захапва опашката си."
Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка. И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи. Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори. Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC "Голямото четене". Карабашлиев е носител на наградите "Роман на годината" (Фондация "ВИК"), "Хеликон", "Аскеер" и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат" и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза" 2018.
