49,3% от испанците живеят на границата на финансовите си възможности, показва Доклад за състоянието на бедността, изготвен от Европейската мрежа за борба с бедността и социалното изключване в Испания (EAPN). 800 000 души пък са под прага на бедност и сред тях има все повече хора с висше образование и младежи.
В Испания има 1 200 000 семейства, в които всички членове на домакинството са безработни. При работата си с тях Червеният кръст установи, че често им се налага да избират дали да отопляват домовете си или да си купят храна. Така се появи и терминът „енергийна бедност”.
Според фондация „Банко де Алиментос“, която раздава храна на бедните, 2020 година е била най-тежката от началото на дейността им преди четвърт век. С повече от 40 % са се увеличили хората на които те помагат, а от януари тази година до сега само в региона на Мадрид се грижат за над 186 000 души. Някой от тях плачат на опашката за храна от унижение, че им се налага да търсят помощ.
Подобна е ситуацията и на Балеарските острови заради срива на туризма. В Ибиса 1 200 души само в града разчитат на благотворителните организации, за да се хранят поне по веднъж на ден.
Въпреки че Европейският социален фонд изпраща 40 тона храни и основни продукти на всяко тримесечие това е недостатъчно, защото за по-малко от месец те вече са разпределени. Според последното проучване на Центъра за анализи Funcas повече от една трета от испанците (36%) твърдят, че са обеднели от началото на пандемията и три четвърти от тях очакват още по-тежки дни.
Испанското правителство вече одобри въвеждането на минимален доход от 462 евро на месец на човек и 1015 за семейство, но те не са достатъчни за покриване на разходите. Около една пета от населението е изложено на риск от бедност, което е повече от средното за ЕС ниво, а близо 3 720 000 са безработните.
