Фотографското любопитство на Йончев към архитектурните старини било породено по-рано във времето, когато снимал баните в Горна баня, Банкя и Овча купел.
Йончев си задава въпроса дали паметниците трябва да носят само архитектурна памет.
„Не е ли в основата на всичко самият човек? Не да се покланяме на някакви сгради, а да търсим отношението между нас самите.“
Усещането си да снима Къщата с ягодите фотографът описва така:
„То е като да откриеш някаква ценност, която не си познавал до този момент. Някакво наследство си представете.“
Това е история и памет, която би трябвало да можем да предадем на нашите деца, подчерта Здравко Йончев. „За мен тази къща е просто пясък и камъни. Важна е паметта, която тя носи.“
Проблемът ни е във взаимоотношенията, не в сградата, смята фотографът. Той смята, че комунизмът не се е занимавал със събаряне на сгради, а с рушене на взаимоотношения, заради което и сега не можем да се разберем за къщата с ягодите. Собственикът Валентин Златев има насреща си едно роптаещо общество, допълни Йончев.
Здравко Йончев се занимава с фотография професионално от средата на 2013 г. Една от важните за него теми е архитектурното и културно наследство. Популярни са и неговите фотографии на тема градски импресии.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
