Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Днес е рожденият ден на българския балет

Снимка: архив

Днешният 22 февруари е своеобразен рожден ден на българския балет. На тази дата през 1928 година е премиерата на първата у нас професионално поставена балетна творба. „Копелия” от композитора Лео Делиб е едно от най-популярните и сега балетни произведения.

Премиерата на „Копелия или момичето с емайловите очи”, както е пълното име на балета в 3 действия, е на сцената на парижката „Гран Опера” на 25 май през 1870-а в присъствието на император Наполеон III и съпругата му Йожени. 58 години по-късно обаче и българската публика гледа постановката в Софийската народна опера. Така започва всичко. 

Анастас Петров   Снимка: архивРодната „Копелия” е дело на Анастас Петров. Премиер-солист, педагог и балетмайстор-постановчик от 1927-а до 1961 г. на операта в столицата ни. Учил в Берлин, но се завърнал в България, където да поставиш професионалните основи на това изкуство не било лека задача.

„Двайсет и седма година постъпих в операта. Каква трагедия беше балетът! То беше страшно. Балетът беше малък, към 20 души“, разказва Петров в запис от 1978 година, запазен в Златния фонд на БНР.

Публиката не била във възторг. Критиката обаче е по-ласкава. Ето какво излиза в тогавашната преса:

„На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство… Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури… Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа…”

Анастас Петров неуморно следи, но и неуморно танцува. Изпълнява ролята на Франц. Копелия изиграва тогавашната примабалерина Надя Винарова. Тя също е учила в чужбина. Изявява се във Виенската опера, но година преди поставянето на „Копелия” се завръща у дома. Признава, че не съжалява, а напротив - танцува и в София, и в много други големи и малки градове с чувството за мисия

„В Шумен имах спектакли, в Русе, в Търново. А в Пещера питали – да доведем ли и жените си? Не са видели дотогава балет, какво нещо е.“

Надя Винарова е определяна за първата професионална българска балерина. До 1953 г. тя е солист на Софийската опера, работи и като асистент-балетмайстор. Изнася балетни вечери в цялата страна и допринася много за развитието на балетното изкуство. За работата си по „Копелия” тя си спомня:

„Къде правихме нашите репетиции – в една стара сграда, сегашното кино „Влайкова“. Репетирахме до 12 часа среднощ, с ентусиазъм.“

Винарова разказва още, че тогава Петров изчезвал към Париж и Лондон – „да прецени, да види нашата „Копелия“ как е, той по французки маниер е гледал в Париж „Копелия“. И, връщайки се, казвал, че с нашата „Копелия“ можем да бъдем спокойни.

Красимира Колдамова  Снимка от личен архив

Една от най-дълголетните ни прими - също ученичка на Анастас Петров – е Красимира Колдамова. Тя се ражда точно десет години след „Копелия”. Учи в Държавното балетно училище в София, после специализира в Болшой театър. Има 60 роли в 70 постановки. Световни сцени в Европа, Азия и Южна Америка са запомнили уменията й, за година е била прима и на френския „Гран бале класик“.

Красимира Колдамова е сред създателките на балет „Арабеск“. Носителка на сребърен медал и на специалната награда за актьорско майсторство от първото издание на Международния балетен конкурс във Варна през 1964-а. Това е първото в света професионално международно балетно състезание. Носителка е и на най-високото отличие в страната ни - орден „Стара планина”. През 1991 г. създава първата частна балетна школа у нас, за да развива таланти от най-крехка възраст. 

На 8 декември миналата година, навръх рождения си ден Красимира Колдамова бе специален гост на предаването „Нощен Хоризонт”. Там тя разказа, че танцува от малка.

Понеже сме живели в малък апартамент и единственото свободно място било на масата, разчиствали масата и аз съм се качвала да танцувам.“

Макар че да стане балерина не е детската й мечта, след като завършва Държавното хореографско училище при Лили Берон, на 16 вече е в операта. Дебютира през 1954-а в ролята на Жизел. С нея я помнят много от почитателите на балета. Жизел тя играе отново само шест месеца след раждането на сина си. И пак като Жизел слиза от сцената - на 52 години. Но не съвсем, защото по-късно влиза в образ заради постановка за обожаваната от нея Едит Пиаф.

От дисциплината и строгостта на примата Лили Берон Красимира Колдамова взима много, но от друг нейн учител - руския балетен педагог Владимир Белий, запомня това, на което учи и своите ученички: 

„Ако искаш да предадеш красота на сцената, трябва да си красив вътрешно. Да се опиташ всички лоши мисли да изчистиш от главата си. Трябва да спиш красиво, да мислиш красиво. Ако вътре в душата ти няма красота, няма начин да я предадеш на публиката.“

Красимира Колдамова   Снимка: БГНЕС

„За да преодолееш един връх, трябва да преодолееш собственото си неможене, а също и враждата”, казва Красимира Колдамова.  

За нея балетът е най-важното, въпреки че като най-съвършено изкуство определя музиката. Балетът й е дал много: 

„Това богатство да съпреживееш толкова много съдби, да си се докоснал до толкова много, може би и измислени същества, но ти безспорно все едно си живял много повече.“

На 80-ия си юбилей Красимира Колдамова споделя, че още танцува на сцената чрез ученичките си. За десетилетията, посветени на балета, самата тя е научила, че тялото е по-силно от думите. Ако говориш с него и посланието е разбрано, значи си казал истината.

Изиграла ангелче на 9, на 83 примабалерината вярва в ангелите без криле, които срещаме в ежедневието си. 

За да се потопите по-дълбоко в историята на родния балет - чуйте и звуковия файл. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.