Преди малко повече от десет години – на 15-и февруари 2011 г. – три дами – Станка Божинова, Светломира Иванова и Бистра Писанчева – се събират, за да правят ръкоделия заедно. Дали някоя от тях е подозирала, че десет години по-късно неформалната им група, наречена СедянкаТА, ще има зад гърба си множество пътувания, изложби, общи проекти и все повече хора, които да посещават срещите им и да бъдат обучавани в различните техники на плетивата и дантелата?
За всички тях от значение продължава да бъде работата с нишките в приятелска и топла атмосфера, и дали в музея или в ателието на СедянкаТА на една малка уличка в центъра на София, те продължават да работят и да създават заедно, всяка сряда в привечерен час или пък онлайн, когато срещите им на живо са затруднени.
От дейността им не се раждат само приятелства, а и смислени проекти, чиято основна цел е запазването на дантелиерските техники и предаването им на следващите поколения. Въпросът дали дантелата днес е изкуство или занаят, се промъква неусетно в разговора, а отговорите не могат да бъдат еднозначни.
Бистра Писанчева и Светломира Иванова споделят спомени за дългия и щастлив път на СедянкаТА, а гл. ас. Ива Кюркчиева от ИЕФЕМ разказва за изследванията си върху групата и за съвместните проекти на ИЕФЕМ със СедянкаТА. И всичко това не само защото хората работят с нишки и от тях създават изкуство, а защото нишките свързват хората.
Снимки – архив СедянкаТА
Чуйте предаването в звуковия файл.
